Отказът на германския канцлер Ангела Меркел да положи по-големи усилия в помощ на задлъжнелите страни от еврозоната обикновено се обяснява с две вменявани на германските избиратели чувства – вкоренения страх от инфлацията и нежеланието за спасяване на изпадналите в беда.
Проучване на Пю Рисърч Сентър обаче показва, че положението е много по-сложно, подчертава един от директорите на центъра Брус Стоукс, пише Би Би Си.
Развоят на икономическата ситуация в Испания и Италия и движенията на световните пазари показаха, че Европа все още не е извън опасност. А ако се породи необходимост от допълнителни действия, всички погледи ще бъдат насочени към Германия и германския канцлер Ангела Меркел.
Скорошно проучване на Пю Рисърч Сентър показва, че германските граждани са склонни да дадат на Меркел по-широко поле за действие, отколкото по принцип се смята. Проблемът на Меркел обаче е нейният консерваторски електорат.
Противно на евроскептичните заглавия в германските таблоиди, германският народ е много по-проевропейски настроен, отколкото нациите на осем други европейски страни, показва изследване на Пю Рисърч Сентър, направено в края на март 2012 година. В сравнение с останалите европейци германците са много по-склонни да вярват в предимствата на европейската икономическа интеграция и да виждат ЕС в добра светлина.
Освен това, Меркел е най-популярният избран от гласоподавателите лидер в Европа. Осем от десет германци смятат, че тя се е справила добре с овладяването на икономическата криза. Още по-скорошно изследване на Infratest-ARD показва, че две трети от германските граждани са доволни от общата работа на Меркел, а 58% смятат, че позицията й за еврокризата е правилна и убедителна.
Разбира се, политическият капитал може да бъде изтощителен актив, а прозорецът на политическите възможности да бъде затворен във всеки един момент. Дотогава обаче данните на Пю Рисърч Сентър ще показват, че германският народ е склонен да възприеме различните политически мерки, които се обсъждат понастоящем в Европа.
Болезненият опит на Германия с хиперинфлацията през 20-те години на 20 век често е сочен като причина страната никога да не подкрепи агресивните мерки на ЕЦБ за облекчаване на европейската криза.
Германците обаче са по-обезпокоени за безработицата (за 70% тя представлява основна заплаха), отколкото за инфлацията (която притеснява 56% от анкетираните). Според проучването на центъра сред европейските народи германците са най-малко обезпокоени от повишаващите се цени.
По подобен начин германският народ е разделен, а не противопоставен, на помощта за другите страни – 49% се обявяват за финансова подкрепа за засегнатите европейски икономики, а 48% се противопоставят на помощните действия. В момента обществената подкрепа за подобна помощ е леко по-висока от 2010 година, когато едва 42% германци са подкрепяли спасяването на други страни.
Противопоставянето на подобни действия идва не от германското общество, а от консерваторския електорат на Меркел. Около половината (53%) от поддръжниците на консерваторите са против спасителните планове, докато едва 40% от хората с леви убеждения им се противопоставят.
В края на ноември 1963 година, дни след убийството на президента Джон Кенеди, новият държавен глава на САЩ Линдън Джонсън събира най-близките си помощници, за да обсъди посланията, които може да отправи в предстоящата си реч пред Конгреса.
Отбелязвайки твърдото противопоставяне на Южните демократи по въпроса за гражданските права, един от съветниците препоръчва на Джонсън да не пропилява новозавещания си политически капитал за привидно безнадеждната кауза. „Добре”, казва Джонсън, „А за какво, по дяволите, е президентският мандат?”.
Близо половин век по-късно, по подобен начин за германския канцлер Меркел настъпва часът на истината – „за какво, по дяволите, е мандатът на канцлера?”.
А германският народ изглежда склонен да й даде свобода на действие.
Коментари