Членовете на борда на Европейската централна банка за пръв път публично заговориха за възможното излизане на Гърция от еврозоната и изразиха надежда, че ще успеят да поставят този процес под контрол, за да не допуснат по-нататъшен разпад на еврозоната, пише днес вестник "Файненшъл Таймс".
По-рано ЕЦБ даже и не обсъждаше подобна възможност, позовавайки се на непредсказуемите последици за икономиката и отсъствието на съответни членове в договора за създаване на еврозоната.
Но последните събития я принудиха да преразгледа своята позиция: поредният неуспех на Атина да създаде управляваща коалиция накара мнозина да се усъмнят, че Гърция ще изпълни ангажиментите, поети при получаването на помощ от Европейския съюз и Международния валутен фонд.
"Мисля, че разводът по взаимно съгласие – ако такъв въобще се наложи – е напълно възможен. Но аз все пак ще съжалявам, ако това се случи", заяви пред ФТ президентът на Белгийската централна банка и член на борда на УС на ЕЦБ Люк Коен, посочва БГНЕС.
"Понякога става така, че се случва това, което не е предвидено в договорите. Техническото излизане на Гърция от еврозоната може да бъде направено управляемо...Не е задължително то да носи фатален характер, но едва ли можем да го наречем привлекателно", каза президентът на Ирландската ЦБ Патрик Хонохан, говорейки през почивните дни на конференция в Естония.
ЕЦБ заедно с финансовите власти на отделните страни от еврозоната усили натиска върху Гърция, за да я застави да осъществи строгите фискални мерки, които предвижда споразумението за отпускането на международна финансова помощ, предупреждавайки, че неизпълнението на условията могат да й струват следващия транш.
Президентът на "Бундесбанк" Йенс Вайдман, който също е част от управлението на ЕЦБ, предупреди в интервю за германските медии, че "Гърция по-тежко ще се справи с излизането от валутния съюз, отколкото останалите членове на еврозоната".
Британският министър Винс Кейбъл каза, че Лондон "остава да се надява", че ако Гърция и Кипър излязат от валутния съюз, създаденият от членовете на еврозоната стабилизационен фонд ще помогне да се предотврати разпространението на кризата върху Италия и Испания, Иначе, според Кейбъл, британската търговия ще се окаже под "силен удар".
Прозвучалите изказвания рязко контрастират с казаното през декември от президента на ЕЦБ Марио Драги. Пред ФТ той нарече излизането от еврозоната "тежко нарушение на съществуващите договори" с непредвидими последици.
Гърците не желаят да затягат пояса по-силно, но и не са съгласни да напуснат еврозоната. На провелите се през май парламентарни избори 70% от електората гласува за партии, обявяващи се срещу ожесточаването на бюджетната дисциплина, както настояват МВФ и ЕС в замяна на финансовата помощ в размер на 174 милиарда евро.
При това социологическите проучвания показват, че около 80% от гърците биха желали да останат в еврозоната, опасявайки се от спада на цените на недвижимите имоти, краха на кредитния пазар и растежа на безработицата.
Лидерът на крайнолявата партия СИРИЗА Алексис Ципрас породи напразни очаквания, уверявайки своите съграждани, че международните кредитори ще направят отстъпки, за да съхранят целостта на еврозоната – иначе след Гърция на тях ще им се наложи да се разделят с Ирландия, Испания и Португалия.
Ципрас поиска да се повишат заплатите и пенсиите, а също така да се създадат 100 хиляди работни места в държавния сектор. Неговата популярност расте, и в случай на нови избори СИРИЗА, която сега е втора политическа сила, може да спечели най-много гласове. Ципрас вече отказа да участва в преговорите за създаване на коалиция.
Коментари