16 октомври 2012 г.
Резултати от проучване на GfK на потребителския климат в Европа и САЩ през третото тримесечие на 2012 г.
Нюрнберг, 16 октомври 2012 г. - През летните месеци Европейският съюз (ЕС) се бореше с нови източници на несигурност. Първо, лихвените проценти върху испанските и италиански облигации се покачиха рязко. Второ, за определен период от време не беше ясно дали Германия няма да излезе от спасителния фонд на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), поради подадена жалба пред Федералния конституционен съд. И накрая, много европейски страни продължаваха да се движат в посока рецесия. Съответно и потребителите в целия ЕС реагираха с все по-нарастваща несигурност. Стойностите на показателите за икономическите очаквания и очакванията за приходите, както и намеренията за покупка, са се понижили значително в почти всички страни, включени в проучването. Това са констатациите на проучването на GfK за потребителския климат в Европа, което предоставя поглед върху развитието на очакванията за икономиката и приходите, както и намеренията за покупка сред потребителите от 12 европейски държави и САЩ.
Европа преживя едно горещо лято. Кризата в Гърция се разгоря отново, а Испания и Италия бяха принудени да плащат все по-високи лихвени проценти върху своите държавни облигации. В крайна сметка, Европейската централна банка (ЕЦБ) успя да успокои пазарите, като обяви, че ще купува в неограничен размер държавни облигации на засегнатите от кризата страни. Условието, което постави в тази връзка, е съответните страни да кандидатстват за спасителен пакет от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и да прилагат строгите мерки за икономии и реформи, предвидени от тройката кредитори, включваща Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). Друг фактор, който причиняваше несигурност, бе жалбата пред Федералния конституционен съд на Германия с искане страната да спре участието си във финансирането на ЕМС. Всички европейски страни въздъхнаха с облекчение, когато съдът обяви решението си да отхвърли жалбата и заяви, че Германия може да продължи да участва във финансирането на ЕМС.
Въпреки че през летните месеци общата икономическа ситуация в повечето европейски страни реално не се е влошила, не се чувства и осезаемо подобрение. Потребителите очакват отслабването на икономиката да продължи. Безработицата също се е увеличила отново почти навсякъде и към момента средното ниво за цяла Европа е около 11%. Правителствата продължават да се опитват да приведат държавните си дефицити под контрол чрез строги мерки за икономии, включително увеличаване на данъците. В страните, засегнати от кризата, това води до все повече протести сред населението. Много потребители не са в състояние да се справят с нови съкращения и орязвания и не са готови да споделят тежестта на мерките, прилагани от техните правителства, ако няма гаранции, че те ще подобрят положението им.
България: потиснато настроение въпреки добрите социално-икономически данни
България също изпитва въздействието на европейската финансова криза. Страната всъщност е в доста добро състояние. Бюджетният дефицит е вторият най-нисък в Европа, след Германия. Очаква се в края на годината стойността да бъде под един процент от икономическия продукт. Безработицата намалява, като в момента се движи около десет процента, а брутният вътрешен продукт (БВП) макар и със слаб растеж, показва постоянна възходяща тенденция. Естествено, износът е намалял рязко, в резултат на рецесията, обхванала цялата еврозона. Експертите предвиждат скромен ръст за следващите години, а правителството полага усилия за подобряване на бизнес климата в България, инфраструктурата, както и за реформиране на неефективната административна система. Въпреки това, България все още е само донякъде атрактивна за инвеститорите, така че новите чуждестранни компании на пазара са изключение. Тук трябва да се добавят и изключително ниските заплати и други възнаграждения, които са едва наполовина на средните за ЕС. Това също оказва влияние върху настроенията сред потребителите. Въпреки че икономическите очаквания и очакванията за приходите вече бяха на много ниски нива, през септември те изостанаха още повече. Само намеренията за покупка са се увеличили напоследък. Най-вероятно основната причина за това е съобщението на правителството, че от 2013 г. лихвите по банковите спестявания ще подлежат на данъчно облагане. Очевидно българските потребители са по-склонни да похарчат трудно спечелените спестявания, отколкото да плащат данък върху тях.
Икономически очаквания: -31,8
Очаквания за приходите: -39,7
Намерения за покупка: 5,2
Очаквания за приходите: испанските и португалски потребители изнемогват при високата безработица и ниските заплати
В контекста на влошаващите се икономическите перспективи, очакванията за приходите на европейските потребители в почти всички страни също са намалели значително. Предприетите от правителствата мерки за строги икономии и увеличаване на данъците са гореща тема в цяла Европа. Най-слаби надежди за увеличаване на приходите са изразени от страна на потребителите в Италия (-65 пункта), Испания (-58,4 пункта) и Гърция (-57 пункта). Най-високите стойности на показателя са отчетени в Германия (23,9 пункта), Австрия (-12,2 пункта) и Румъния (-14,1 пункта).
Намерения за покупка: българските потребители искат да пазаруват
През последните няколко месеца, в резултат на занижените икономически очаквания и очакванията за приходите, намеренията за покупка също са видимо намалели в повечето страни от проучването,. Единствените изключения са Германия, България и Полша. Най-ниските стойности са регистрирани в Италия (-51,5 пункта), Португалия (-45,8 пункта) и Гърция (-44,4 пункта). Настроението за правене на разходи е все още най-приповдигнато при немците (33,1 пункта), австрийците (19,1 пункта) и българите (5,2 пункта).
България е една от малкото страни, в които през септември намеренията за покупка на потребителите са се увеличили. Към момента показателят е 5,2 пункта, което е третата най-високата стойност между всички страни, включени в проучването. Това се дължи на два фактора. Първо, правителството обяви, че в началото на следващата година ще изплати на пенсионерите компенсация за инфлацията, което ще окаже противодействие на намаляването на покупателната способност от 2009 г. насам. Второ, българското правителство възнамерява да въведе нов данък в началото на следващата година. Данъкът ще касае приходите от лихви върху банковите спестявания и ще влезе в сила през януари 2013 г. Потребителите използват оставащото време до края на годината за инвестиране на своите трудно спечелени пари в големи покупки, за да не плащат данък върху тях през новата година.
Коментари