Големи са очакванията от предстоящата днес и утре среща на лидерите на ЕС, които ще обсъдят нови инициативи за защита на еврото. Засиленото внимание е напълно оправдано, без значение дали идва от политически лидери, финансовите пазари, международни наблюдатели или обикновените граждани.
Всички се безпокоят за оцеляването на единната валута, за мерките за нейното предпазване и за опасните последици от евентуален провал.
Всички очакват от срещата да произлезе последователна политическа и икономическа „пътна карта”, която трябва да съдържа стъпки, отразяващи общата политическа воля, пише в. "Айриш таймс".
Повечето от нужните елементи са определени по време на напрегнатите обществени дебати около финансовата и дълговата криза в еврозоната. Непълната конструкция на единната валута бе жестоко разкрита от дълговите проблеми на Гърция, които обхванаха цялата еврозона през 2010 година и наложиха създаването на специална дългова защитна стена, която бе институционализирана чрез Европейския механизъм за стабилност.
От европейския спасителен фонд се възползваха Ирландия, Португалия и Испания, а сега и Кипър търси помощ. Италия е смятана за потенциалния нов клиент. Но фондът не е достатъчно голям да помогне на всички. Успоредно с него фискалният пакт налага много по-строги условия и надзор на националните бюджети от Брюксел.
В доклад, представен от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, се признава ясно, че е нужна по-голяма икономическа и политическа интеграция, за да се защити еврото. Той предлага по-интегрирани рамки на финансовата, бюджетната и икономическата политика и подновена демократична легитимност и отговорност.
Предлага се „банков съюз”, предвиждащ гаранции за депозитите, рекапитализация и решение на банковите провали чрез общ фонд, основан на вноски на самите банки, а не на данъкоплатците. Останалите мерки са взаимност на част от дълга в еврозоната и намеса на Брюксел, за да се предотвратят прекалени бюджетни разходи.
Предложенията идват от ръководителите на основните институции в ЕС и са базирани на развитието на политически алианс между Франция, Италия и Испания. Страните-кредитори, водени от Германия, се противопоставят на част или на всички мерки.
Тези разногласия разкриват дълбоките политически разделения между ЕС и страните от еврозоната. Нужно е те спешно да бъдат разрешени. „Пътната карта”, предлагаща как да бъдат решени, трябва да дава отговор и на дълбоките икономически проблеми на страните-членки.
Появи се нов дневен ред за икономически ръст, отразяващ различните политически съюзи. Той включва по-доброто използване на структурните фондове и евентуалното издаване на „проектни облигации”.
Но с право очакваме на срещата да бъдат представени още мерки за стимулиране на икономическия растеж. Стръмният темп на промяната и международният натиск продължават да помрачават подобни споразумения и подчертават проблемите. Това е същността на подобни кризи. „Пътна карта” и график, определящи ясни стъпки за подкрепа на еврото, създаването на устойчив ръст и по-тесен политически съюз може да оправдаят големите очаквания от ЕС, но само ако е налице политическа воля.
Коментари