Докато Гърция, Ирландия, Италия и Португалия остават вкопчени в ноктите на икономическия упадък, остатъкът от Европа, изглежда, се къпе в топлина и надежда.
Може ли просто да разделим континента на печеливши и губещи?
Отговор на въпроса дава генералният секретар на Федерацията на европейските работодатели Робин Чатър, пише БГНЕС.
Съдбата на бедния статистик е да се дави в сравнително дълбокото море от факти, което достига едва до кръста му. Да търсим смисъл в европейската икономика е като да плуваме в езеро със средни стойности, които нямат почти никакво значение.
На пръв поглед Европейският съюз изглежда сравнително здрав – прирастът на брутния му вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на 2011 г. бе 0,9%, а равнището на заетостта бе стабилно. Тази обща картинка обаче е подвеждаща.
Икономическият растеж на ЕС се движи от малък брой големи държави като Германия (+2,0%) и Франция (+1,4%). Докато Италия (-0,4%), Португалия (-2,8%) и Гърция (-7,5%) се плацикат в блатото на отчаянието.
Различните сектори в рамките на европейската икономика също са контрастна картина. Заетостта в строителния сектор през четвъртото тримесечие на 2011 г. спадна с 3,2%, в селското стопанство и риболова – с 1,3%, а при изкуствата, забавлението и медиите – с 0,7%.
Чудноват е фактът, че спукването на балона при недвижимите имоти повлече света в рецесия през 2007 г., а днес същите тези хора получават същите онези работни места със същата лекота. Заетостта в сектора в рамките на ЕС се покачи с 2,7%.
Следователно, ако сте с постоянна заетост, увеличава ли се покупателната ви способност паралелно с растежа на ЕС?
За пореден път общата картина ни разкрива много малко за начина, по който хората наистина усещат последиците от кризата. Заплатите из Евросъюза се повишават със средно 2,6%, което значи, че истинските приходи са се понижили с 0,4% през последната година.
Но пък средните заплати за периода се сринаха – в Гърция със 7%, в Ирландия с 1,9%, в Португалия с 1,7%. Реалните доходи спаднаха и в Словения, Холандия, Чехия, Кипър и Великобритания със следователно 2,5%, 2%, 1,7% и 1,4%.
Истинските печеливши днес, изглежда, са работодателите в България, където доходите се увеличиха с 10,5% за срок от една година. Останалите страни със значителен прираст на разходите за служители са Румъния (+5,9%), Естония (+2,9%) и Норвегия (+2,5%).
Следователно, ако сте агент на недвижими имоти в България, вие вероятно виждате света по коренно различен начин от работника в строителния сектор в съседна Гърция. И ако българският агент се справя добре, неговите повишаващи се доходи няма да бъдат изядени от плоския данък в страната. А само на няколко километра от него, мерките за икономиите и планините от дългове оставят върху плещите на хиляди гърци тежки данъци.
Коментари