Спорното търговското споразумение между ЕС и Канада CETA, кото трябваше да бъде подписано тази седмица, виси на косъм заради отказа на белгийския регион Валония да го одобри.
България вече одобри CETA, след като получи писмени уверения, че Канада ще отмени визите за българи. На много други места (не само във Валония) обаче споразумението срещна сериозен обществен отпор. Според мнозина то е само тестов модел на сделката за свободна търговия със САЩ – ТПТИ, за която все още се водят преговори. Активисти смятат, че двете споразумения заплашват околната среда на страните от ЕС, както и потребителските стандарти, позволявайки на корпорации да пропускат определени регулации.
Валония настоява за значителни промени в договорните текстове. На сайта на организацията "Солидарна България" бяха публикувани точните искания на региона, както и линкове към оригиналните източници на френски и английски език.
Валонското правителство иска:
"1. Да действа спрямо федералното правителство така, че:
– да поиска мнението на Европейския съд за съвместимостта на споразумението с европейските договори на базата на чл. 218 (11) от Договора за функциониране на ЕС, за да предотврати сключването и ратифицирането на споразумение, несъвместимо с европейските договори без произнасянето на становище от страна на Европейския съд;
– да защити в Съвета на ЕС позицията CETA да бъде квалифицирана като смесено споразумение, което означава, че страните членки трябва да се съгласят с него;
– да откаже каквото и да е временно прилагане на CETA и да изчака да се проведат националните процедури по ратификация. По този начин ще се чуе гласът на европейските граждани преди евентуалното влизане в сила на Споразумението;
– да даде приоритет в CETA на механизъм за разрешение на спорове, който да е между държавите на базата на съществуващите обществени съдилища;
2. Да не дава пълномощия на федералното правителство за подписването на CETA между Европейския съюз и Канада; [това означава „да откаже подписването на CETA от страна на Белгия“]
3. Да действа така, че европейските институции да направят нужното търговските споразумения, сключени от ЕС с трети страни, да се съобразят с описаните по-долу червени линии, които за съжаление не са били приложени за CETA:
– Включване на клауза за човешки права и предвиждане на гаранции по правно обвързващ начин за пълното спазване на европейските стандарти в полето на фундаменталните права;
– Добавяне на правно обвързваща обща клауза, приложима за всички споразумения, която да гарантира пълното уважение без никаква двусмисленост на Конвенцията на ЮНЕСКО за защита и утвърждаване на многообразието на културното изразяване;
– Въвеждане в споразумението на принципа за „земеделско изключение“, подобен на този за „културното изключение“. Този принцип да може да бъде активиран, в случай, че увеличението на вноса на даден продукт може съществено да навреди на постигането на следните цели: продоволствена сигурност, запазване на начина на живот в селските райони; защита на природата и биоразнообразието;
– Включване на обвързващите стандарти за устойчивото развитие, за да се поддържат усилията в борбата срещу климатичните промени, като се гарантира, че никое търговско споразумение няма да доведе до ръст на парниковите емисии;
– Приемането на „позитивни списъци“ в областта на либерализация на услугите, които изрично да споменават за кои услуги е открит достъпът на чуждестранните компании и кои услуги от общ интерес и от настоящ, и от бъдещ общ икономически интерес са изключени, така че националните власти и евентуално местните власти да запазят пълното право да изпълняват, организират, финансират и извършват обществени услуги, за да се гарантира на европейските граждани универсалния достъп до обществени услуги;
– Възможност за включване на социални и екологични клаузи в областта на обществените поръчки и да се съсредоточат върху къси вериги на доставка;
– Включване на механизми за сътрудничество за засилване на финансовите и банковите регулации, обмяната на данни и борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци;
– Включване на специални глави за малки и средни предприятия, съдържащи разпоредби за улесняване на техния достъп до търговията;
– Извършване на независими подробни изследвания за въздействието върху всяка страна членка и за оценяване на конкурентоспособността на секторите с фокус върху икономическите и регулативните въздействия на тези споразумения върху малките и средни предприятия;
– Отварянето на тези споразумения за други партньори, които биха могли да се присъединят към многостранни преговори на базата на ясни и предварително договорени условия за постепенно достигане до многостранна рамка на общуване в Световната търговска организация;
– Прилагане и съобразяване с обвързващите клаузи за работническите права;
– Включване на екологичните стандарти за труда, които не са ограничени само до главите за търговия и устойчиво развитие, но се намират и в други части на споразуменията, като тези, посветени на инвестиции, търговия с услуги, регулаторно сътрудничество и обществени поръчки;
– Уважение към принципа на предпазливост, както е описан в чл. 191 от Римския договор, като фундаментален принцип на Европейската политика за защита на околната среда, здравето и потребителите;
– Прозрачността в преговорите по бъдещите споразумения за свободна търговия, като се имат предвид заложените интереси, изисква винаги да се насърчава разкриването на необходимата информация за тях и демократичния контрол.
Коментари