Относно мерките за икономии, Европа се нуждае от по-умен дебат, пише бившият финансов министър Симеон Дянков в статия за американското издание "Уолстрийт Джърнъл".
Мерките за икономии са обвинявани за всички беди в Европа – някои казват: "да можехме да отпуснем малко колана, всички биха били по-богати". Този рефрен се повтаря от президентите Франсоа Оланд и Барак Обама, от бюрократите в МВФ и Брюксел и от стачкуващите работници в Европа. Повече пари, казват те, означава по-висок растеж и по-добри изгледи за работа.
Доказателствата сочат точно обратното. Икономиките на ЕС, които постигнаха най-висок растеж в последните три години – Германия, Латвия, Литва, Полша и Швеция, всички те приемат мерките за икономии сериозно. Прогнозите на ЕК от зимата на 2013 г. за икономическия растеж показват подобна тенденция. Петте най-бързо растящи икономики в Европа е прогнозирано да бъдат България, Естония, Латвия, Литва и Румъния – всички те фискални ястреби, пише Дянков.
През 2009 г. бюджетният дефицит на България беше 4,4% от БВП, над маастрихтския лимит от 3%. След съкращения на държавните разходи и пенсионна реформа, която повиши задължителната възраст за пенсиониране с две години, бюджетният дефицит беше сведен до под 1% миналата година. Българската икономика е една от едва четирите в Европа, регистрирала 12 поредни тримесечия на положителен растеж, отбелязва бившият финансов министър.
Мерките за икономии просто означават, че правителствата харчат това, което печелят или близо до това. Хората са съгласни с този принцип, когато се отнася за бюджета на домакинствата. Неотдавнашно социологическо изследване в България установи, че само 17% от анкетираните искат семейството им да живее с дългове по време на кризата. Но когато същият въпрос бъде зададен за страната, 58% искат по-отпуснат бюджет. Някой друг трябва да плаща сметките на правителството. Много аналитици казват, че правителството на премиера Бойко Борисов, в което бях вицепремиер и финансов министър, е паднало миналия месец заради мерките за икономии. Но истинската причина е, че не успяхме да реформираме сектори като енергетиката и здравеопазването и да наложим мерки за икономии и в тях, убеден е Дянков.
Стачките, които доведоха до оставката на правителството, започнаха през февруари заради по-високите цени на тока. Те станаха необходими заради повишаващата се неефективност на енергийния сектор. Производители на ток при високи разходи постоянно се присъединяваха към енергийната мрежа и държавната компания беше принудена да покрива произтеклите от това загуби. Изборът беше между увеличаване на цената, за да се спаси енергийната компания от банкрут, и дълго отлагана реформа. Регулаторът избра първото.
Здравеопазването е друг нереформиран сектор. Няколко последователни правителство се огънаха под натиска от фармацевтични компании, медицински асоциации и профсъюзи за увеличаване на държавните разходи за здравеопазване. Но представата за качеството на услугата се влоши, удивителните 93% от българите казват, че здравните услуги са неадекватни. Всеки опит за реформа по време на нашето правителство беше посрещан с призиви за оставка на министъра на здравеопазването. Четирима министри дойдоха и си отидоха, а мисията не беше изпълнена, пише Дянков.
Коментари