България прави сериозен скок по отношение на конкурентоспособността – страната се придвижва от 74-то до 62-ро място в годишната класация за конкурентоспособност на Световния икономически форум.
Това съобщиха от Центъра за икономическо развитие, позовавайки се на най-новия доклад на Световния икономически форум.
Подобен скок страната не е правила през целия период на участие в това престижно издание. България вече не е на последно място по конкурентоспособност сред страните от ЕС - през тази година тя изпреварва Словакия, която е на 71-во място и е много преди Румъния, която е 78-ма.
Гърция обяснимо е едва 96-та. България е само на две позиции след Унгария. Най-доброто предишно класиране на България е било през 2010 г., когато тя заема 71-во място сред 139 държави.
Прави впечатление, че България подобрява позициите си по отношение на почти всички фактори за конкурентоспособност, които са 12 на брой.
Безспорно най-голям принос за доброто класиране има представянето по отношение на макроикономическата стабилност – 31-во място сред 144 страни. В тази сфера страната прави сериозен скок – от 46-то до 31-во място. Това е свързано с добрите показатели за управлението на държавния дълг; ниския бюджетен дефицит (-2.1%); нивото на националните спестявания (25% от БВП), сравнително ниската инфлация (3.4%) и др.
Ефективност на пазара на труда
В тази област България се придвижва със седем позиции напред – от 56-то на 49-то място. Положително се оценява гъвкавостта на пазара на труда, облекчените практики по наемане и освобождаване на работници, сравнително високата степен на участие на жените в работната сила. Сред недостатъците са ниска производителност на труда, подценяване на професионалния мениджмънт, липса на сътрудничество между работодатели и служители.
Технологична готовност
Това е третият фактор (след макроикономическата стабилност и ефективността на пазара на труда), по който България е най-добре позиционирана – 52-ро място сред 144 страни. Има слабо отстъпление в сравнение с предходната година, когато страната е била на 50- място. Тук са включени няколко количествени индикатора, които имат много добри стойности. Това са: Интернет потребители (51 на 100 души от населението и 54-то място); брой абонати на широколентов Интернет (15.5 на 100 души от населението и 39-то място); скорост на Интернет.
Негативни са резултатите за активността на бизнеса при закупуването на съвременни технологии, слабата роля на чуждите инвестиции за навлизане на модерни технологии в българската икономика.
България се придвижва със седем позиции напред от 70-та до 63-та в образованието и квалификацията. Страната има добри показатели за процента на хората с висше образование, сравнително добри са резултатите за обучението по математика, достъпа до Интернет в училищата и др. Ниски остават оценките за цялостното качество на образователната система; управлението на училищата; обучението и квалификацията на персонала в предприятията. Негативно се оценява качеството на професионалното образование и възможностите за обучение през целия живот, пише в доклада на СИФ.
Добри са резултатите по отношение на инфраструктурата – България се придвижва с 11 позиции напред от 87-мо място през миналата година до 76-то сега. Инфраструктурата е реален правителствен приоритет, което постепенно оказва положително влияние върху общото класиране на страната.
Ефективност на стоковите пазари
Тук също е налице подобряване на позициите от 86-та до 83-та – благодарение на по- малко на брой процедури за стартиране на бизнес (4) и ниските мита. Продължава да се оценява негативно нелоялната конкуренция на местния пазар и ефективността на антимонополната политика.
Факторите, които дърпат страната назад в класирането продължават да бъдат институциите, иновациите и развитието на бизнеса, обобщават от СИФ.
Институциите остават една от най-честно критикуваните области от страна на предприемачите. При институциите България е назад в класирането – едва на 108-ма позиция, като през миналата година е била на 110-то място.
Негативните оценки са свързани с неефективната съдебна система (едва 122 позиция), организираната престъпност, наличието на множество бизнес регулации (109 място), разпространението на корупционни практики. За пореден път тези факти са сериозен сигнал за българските институции.
Ускореното въвеждане на електронното правителство, по-прозрачната политика, по-доброто партньорство с неправителствения сектор и бизнеса, безпристрастната и бърза съдебна система, по-ниската административна тежест са едни от най-ефективните решения за подобряване на позициите в тази сфера.
При фактора "Иновации" има незначително придвижване напред от 93-то на 92-ро място. През последните години в областта на иновациите България изостава значително. Иновативното развитие на българската икономика е приоритет, но само на книга. Страната е на последните места в ЕС по повечето показатели за иновативност. Има известно подобрение в оценките за разходите на бизнеса за изследвания и иновации и за качеството на научно-изследователския персонал. Авторите на изследването подчертават като най-сериозен проблем в тази сфера липсата на сътрудничество между бизнеса и университетите в иновационния процес.
Развитие на бизнеса
Състоянието на българския бизнес продължава да се оценява негативно – по този фактор България отстъпва с още едно място – от 96-то на 97- мо. Българските компании срещат сериозни затруднения в управлението на своя бизнес – те са свързани с недостатъчното използване на активни маркетингови стратегии, липса на обучение на персонала, неумение да се делегират права на подчинените, ниска степен на участие в клъстери. Като цяло конкурентоспособността на българския бизнес продължава да се свързва с евтината работна ръка. Естеството на българските конкурентни предимства е преди всичко ценово.
Българският бизнес категорично посочва корупцията като основен проблем в работата си. През миналата година това отново е била водещата трудност за предприемачите, което означава, че корупцията трайно остава нерешен проблем в страната. На второ място е поставена неефективната държавна администрация и на трето място - недостатъчната инфраструктура. Следват липсата на квалифицирана работна ръка, достъпът до финансиране и др., пише в доклада на СИФ.
Най-конкурентоспособна в световен мащаб остава икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур. В първата десетка са пет държави членки на ЕС. Сред тях най-добре се представя Финландия, която е трета в общото класиране.
Следват я Холандия и Великобритания, които подобряват позициите си в сравнение с миналата година. Германия запазва 6-тото място. Сред новоприсъединилите се през 2004 г. страни най-добре са позиционирани Естония - 34-та и Чехия – 39-та. САЩ отстъпват с две места назад от 5-то до 7-мо място, обобщава БГНЕС данните на СИФ.
Коментари