Страната ни е на 62 място сред износителите и не може да се очаква България да е лидер в цял сектор. България е лидер в износа на нишови продукти. Това показва анализът на Веселин Илиев, главен директор на център "Външноикономическо сътрудничество" на Българската стопанска камара (БСК) на тема: "Къде е България в света по износ?".
Българската търговия представлява едва 0.2 процента от световната.
Водещите експортни продукти на България са горива и мед, следвани все по-уверено от електрически и електронни изделия и машини. Особено добра новина е, че износът на електроника и електротехника през последните 5 години (2007-2011 г.) бележи средно годишен ръст 17 процента, докато световният внос расте с 4 на сто за същия период, т.е. пазарният дял на страната ни нараства.
Подобни постижения, макар и не така впечатляващи, има при машините: за 5 години средният ни експортен ръст е 4 процента при средногодишен ръст на световния внос 2 на сто. Следващите групи продукти са желязо и стомана и облекла, различни от трикотажните. И при двете групи се регистрира не само спад през последните 5 години, но и загуба на пазарен дял. На седма и осма позиция са маслодайните семена и житни растения, следвани от трикотажни изделия и фармация.
Износът на електроенергия продължава да е значим за българската икономика. За периода 2007-2011 г. ръстът е 10 процента при ръст на световния внос 6 на сто. Износът на електроенергия е основно за Гърция, на която страната ни гарантира 32 процента от вноса, Сърбия с 9,7 на сто от вноса и Македония. Тези три държави приемат 70 процента от износа на електроенергия на България.
В стойностно изражение България има най-голям износ на медни катоди – през последните 5 години (2007-2011 г.) износът бележи средно годишен впечатляващ ръст от 59 процента при ръст на световния внос 7 на сто. Водещи позиции имат петролните дестилати със загуба на пазарни позиции при тежките, за сметка на ръст при леките дестилати. Следват нерафинирани медни аноди със сериозен спад, поради преработката им в медни катоди – резултат на голяма чуждестранна инвестиция. Въпреки този спад, България е на второ място в света при износ на нерафинирани медни аноди вече няколко години.
Износът на пшеница в последните 5 години традиционно бележи добри резултати – среден ръст 60 процента при ръст на световния внос 5 на сто. България е на 11-то място сред износителите на пшеница в света. За отбелязване е сравнително ниската българска цена, която постига тази борсова стока – 270 щ.д. на тон, при средна световна 319 щ.д.
В изводите на анализа се посочва, че пазарът на ЕС не е достатъчно динамичен. За да се запази българският експортен ръст е необходимо увеличено присъствие на други пазари. В същото време у нас има остра нужда от привличане на инвестиции в производства, които да създават високотехнологични експортни продукти с голяма добавена стойност. Инвестициите трябва да се насочат към допълнителна преработка на ресурсите – те се изнасят не защото на външните пазари цените са по-високи, а защото не могат да се оползотворят тук. В тази връзка ниските данъци са само един компонент от общата цена за правене на бизнес. Важни компоненти още са: качеството и наличието на работна ръка, на публични услуги, местни доставчици на стоки и услуги и инфраструктурата.
България може да насочи усилията си към производството и износа на стоки с относително голяма добавена стойност, сред които: компоненти за автомобилостроенето – хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, сензори, джанти; хладилници, фризери; санитарен фаянс; изчислителни машини; фармацевтични продукти.
Основни пазари, към които България трябва да насочи усилията си и да реализира износа си са: Германия, Италия, Франция и др. България може да увеличи износа си за развитите държави, чиито износ нараства, като стане подизпълнител на техни фирми, се посочва в анализа.
Коментари