Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността в България, ставя ясно от окончателните данни на НСИ за прага на бедност в страната през 2010 г.
Без пенсии и социални трансфери 41,5% от българите биха живяли в бедност.
НСИ съобщи днес, че линията на бедност за 2010 г. е 283.75 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1.67 млн. лица, или 22.3% от населението в страната.
Данните за 2010 г. показват, че при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.5%, или с 19.2 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, за преобладаващата част от населението е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица и пенсионерите.
През 2010 г. най-голямо увеличение на риска от бедност спрямо предходната година се наблюдава сред безработните - с 3.9 процентни пункта, и при икономически неактивните лица - с 3.4 процентни пункта.
През 2010 г. делът на бедните сред заетите лица нараства с 0.5 процентни пункта до 8.2%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително пет пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.3 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
През 2010 г. най-висок размер на линията на бедност има област София (столица) - 451 лв., с равнище на бедност 18.8%, а с най-нисък размер на линията на бедност е област Търговище - 183 лв., където равнището на бедност е 17.3%.
Поляризацията на населението по доход, измерена чрез съотношението на доходите между бедните и богатите слоеве в обществото по области, показва, че най-бедните 20% в областите Пазарджик, Сливен, Добрич и Велико Търново имат повече от 8 пъти по-нисък доход от най-богатите 20% в същите области. Най-нисък процент на поляризация има в област Перник (3.9%), където и коефициентът на диференциация е най-нисък - 24.8%.
Най-висок коефициент на диференциация - над 37%, се наблюдава в областите Плевен, Велико Търново, Пазарджик и Добрич.
Коментари