България, от гледна точка на осигуреност и брой легла в болничните заведения е на едно от първите места в ЕС, но за сметка на това качеството и материалната база са едни от най-лошите. Именно затова реформата в здравния сектор е изключително важна и належаща.
Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на публична лекция на тема "ЕС по време на Кипърското председателство и приоритети за развитие на българските региони 2014-2020. Социално-икономически анализ и възможности за преодоляване на различията", предаде БГНЕС.
Тя съобщи, че до 2020 г. целта е да бъде оптимизирана легловата база и да бъдат фокусирани многопрофилни лечебни заведения, които да покриват широк диапазон, а в малките населени места да останат медицински центрове и центрове за спешна помощ.
В сферата на туризма Павлова заяви, че целта е не само да се запълни легловата база, а да се развие потенциалът на страната като туристическа дестинация с приоритет развитието на културния туризъм.
"Легловата база нарасна значително, но това не се отрази пропорционално на повишението на приходите. Това означава, че все още сме в категорията на low-cost туристическите дестинации", посочи тя.
От социално-икономическа гледна точка най-добре развитият регион в България е Югозападният, а на последно място е Северозападният район.
София, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Пловдив са най-развитите градове и са двигатели на икономическото развитие на страната. Монтана, Видин и Разград са най-слабо развитите градове. Планинските, селските и граничните области са най-слабо развити и поради това за тях е необходима целенасочена подкрепа, посочи министърката. Тя каза още, че само четири общини отговарят на изискванията да бъдат градски агломерации - София, Варна, Пловдив и Бургас.
В страната има плавно разпределение на броя на учениците, обучаващи се в едно училище, но България отделя по-малък процент от БВП за образование в сравнение с другите държави членки на ЕС, а по брой на разходи за един учащ се страната ни е на последно място в съюза. Все повече български ученици и студенти избират да учат в чужбина, показват данните на статистиката. В северозападния регион почти няма студенти поради липсата на голям университет, отбеляза министърът.
Павлова изтъкна, че има две възможни линии на регионалната политика - на намаляване на различията или на развитие на центрове за растеж. "Нашият избор е втората линия. Да насочим усилията си към големите градове, в които има потенциал за социално-икономически растеж", заяви Павлова.
Коментари