Федералният резерв на САЩ обяви късно снощи, че няма да повишава основния лихвен процент поне до края на 2014 г., в резултат на усилията срещу забавящото се икономическо възстановяване. Това е по-дълъг срок от очакваното, съобщи Ройтерс.
Само преди месеци Фeд обеща да запази рекордно ниските лихви до средата на 2013 г.
От централната банка обясниха, че безработицата все още остава висока. “Има отделни индикации за подобрение на пазара на труда, но като цяло безработицата остава твърде висока. Потребителските разходи продължават бавно да нарастват, но се е забавило увеличението на бизнес инвестициите. Остават и проблемите на жилищния пазар в страната”, констатират от банката. Очаква се инфлацията да остане в сравнително стабилни нива.
Според анализатори, служителите на Фед вероятно изчакват благоприятния момент, за да започнат нова програма от парични стимули. Според някой икономисти, Фед вероятно ще вземе решение за още един кръг от изкупуване на правителствени облигации, като този път ще се фокусира върху ипотечните заеми.
Бернанке потвърди последните подобрения в икономическите данни, но добави, че темпото на растежа не е достатъчно силно. „Количествени улеснения 3 за сега не се разглеждат като вариант, но врата остава отворена, ако продължат колебанията в икономическият растеж“ допълни Бернанке.
След обявяване на решението американските борсови индекси се изстреляха нагоре покривайки загубите си за деня. Американският лек суров петрол и сорта брент също нараснаха. Междувременно, обаче доларът изтри печалбата си срещу еврото, както и останалите водещи световни валути. EUR/USD успя да се повиши с близо 2 цента, до 1.3120 долара, към края на американската сесия. Доходността на 10-годишните американски облигации се понижи под 2%.
В Европа, надеждите за доброволна сделка с частните кредитори на Гърция по преструктурирането на дълга се стопяват, което повишава риска, че ЕЦБ ще трябва да поеме загубите от гръцки облигации.
Според икономиста Джорж Сорос, издаването на еврооблигации е неизбежна част от разрешаването на дълговата криза. "Структурните реформи, приложени сами, няма да помогнат. Необходими са фискални стимули и тези фискални стимули трябва да дойдат от ЕС, съвместно и гарантирани от страните членки“, допълва Сорос.
Решението на Фед насочи инвеститорите към суровините
Цената на лекия американски суров петрол със срок на доставка месец март се повиши отново над 100 долара за барел, след решението на Федералният резерв да запази рекордно ниската лихва на нива близки до нулата, до края на 2014 година. В Лондон мартенските контракти на сорта брент поскъпнаха до 111 долара за барел. След като разбраха, че цената на паричния ресурс – лихвата, ще остане без промяна, в рекордно ниските си нива, инвеститорите насочиха вниманието си отново към суровините.
Данните на енергийното министерство на САЩ за консумацията на горива в страната показаха, че през миналата седмица потреблението на горива е нараснало със 7,5% до 19,2 млн. барела дневно. Това допълнителна подкрепа на черното злато, което към края на американската сесия се търгуваше към 99.70/80 долара за барел. Тази сутрин тексаският лек суров петрол се разменя на цена от около 100 долара за барел.
Златото също се повиши рязко, след новина от Фед, пробивайки съпротивата в 1680 долара за унция. Към края на деня ценният метал се търгуваше на нива от 1710/12 долара. През по-голямата част от вчерашната сесия златото бе подложено на натиск и до решението на Фед, то се търгуваше в нивата 1650/60 долара за унция.
Това е първото покачване на цената на златото над психологическата граница от 1700 долара, от началото на декември насам. Тази сутрин жълтият метал се котира в диапазона 1710-12 долара за унция.
Коментари