Странно е, че контролът над финансовия сектор изглежда да минава на заден план в ожесточените предизборни икономически спорове между републиканци и демократи в САЩ.
Самотен глас издигна бившият професор по право от Харвардския университет Елизабет Уорън. Именно тя е кошмарът на големите банкери, след като през 2010 г. стана основната сила зад основаването на Финансовата агенция за защита на правата на потребителите – ведомство, което следи американците да не стават жертви на дребния шрифт в договорите за ипотечни кредити и измамното лустро на офертите за кредитни карти.
Макар че Уорън така и не застана начело на създадената от нея институция, като Барак Обама предпочете лице, не чак толкова омразно за банкерите, наскоро тя отново се завърна с плам на сцената с речта си пред конгреса на демократите в Северна Каролина.
Тя ожесточено нападна главните изпълнителни директори от Уолстрийт и ги посочи за главни виновници за състоянието на икономиката и загубата на милиони работни места.
Като се изключи реториката на Уорън обаче, темата изглежда загадъчно да отсъства от предизборните дебати, отбелязват анализатори на британското издание The Telegraph.
Пропускът е още по-очевиден на фона на скандалите около мултимилиардната загуба от неуспешни сделки с деривати на JP Morgan Chase и разкритията около манипулациите с междубанковата ставка ЛИБОР.
Ако днес във Великобритания се провеждаха избори, ролята на Лондонското сити несъмнено би застанала в центъра на общественото внимание.
За разлика от англичаните обаче, американците вече не инвестират парите си в най-големите родни банки, макар че продължават да държат дялове от застрахователя AIG. За разлика от тях, данъкоплатците от Обединеното кралство са по-пряко заинтересувани от представянето на заемодателите, като акционеири на Royal Bank of Scotland и Lloyds Banking Group.
Отделно, финансовият сектор отговаря за около 6% от щатската икономика, срещу 10 на сто на Острова. С други думи – Уолстрийт не играе толкова доминираща роля за Америка, колкото Ситито – за Великобритания.
Все още е рано обаче банкерите в САЩ да въздъхнат с облекчение и да се надяват, че никой няма да им представи сметката. Натискът да осигурят прилична възвръщаемост на акциите се усилва – твърдят анализатори на Goldman Sachs в свой доклад.
Спред тях, не неблагоприятните икономически условия, а по-високите капиталови изисквания и все по-строгите финансови регулации подронват печалбите на американските заемодатели.
Всички те, включително Citigroup и Morgan Stanley, трябва да обмислят радикален план Б, ако искат да подобрят представянето си, се казва в доклада.
Анализът на Goldman Sachs дойде в момент, в който Уолстийт и без това се готви за масови съкращения.
Финансовият сектор се надява изборите да бъдат спечелени от Мит Ромни, който обеща да отмени закона Дод-Франк – основен източник на нови регулации. Не трябва да се забравя обаче, че дори и да устои на думата си, той едва ли може да отхвърли акта преди 2014 г., тъй като ще трябва да положи значителни законодатели усилия за целта. Ще напомним, че Федералния резерв вече две години работи по въпроса да преведе общите принципи на Дод-Франк в конкретни правила.
Така че – дори и Ромни да стане президент, Уолстрийт няма да се върне в безоблачните дни от преди кризата. Общественото недоволство днес може и да не е толкова бурно, колкото през 2008 г., но едно остава сигурно – време е банките да се подготвят за нова ера.
Коментари