Наистина ли лихвите стигнаха предкризисните си нива?

Все по-често се чува мнението на висши банкери и експерти* по темата за размера на лихвите.

Те, дали от незнание или от прикрити подбуди, твърдят, че лихвите по кредитите са стигнали ниските си предкризисни нива. Истината обаче е съвсем друга и както обичайно е болезнена.

Лихвите по кредитите превишават над два пъти нивата от преди старта на кризата.

В света на финансите и икономиката се работи с реални величини (след приспадане на инфлацията), а реалният размер на лихвите в момента е доста над нивата от преди кризата.

Коригирани с инфлацията лихвените равнища по новоотупснатите банкови заеми, било то за фирмени заеми в лева или евро или пък за такива на домакинствата, са неизгодни за кредитополучателите, сравнени с нивата им от преди избухването на глобалното финансово-икономическо цунами.

Инвеститорите също се съобразяват с реалните лихви по заемите, като малко инвестиционни проекти могат да донесат по-висока реална възвращаемост в момента.

През период на 2007-а и 2008-а година, когато над българската икономика валеше платинен дъжд, цената на кредитите в реално изражение бе дори с отрицателна стойност, т.е. наблюдаваше се прехвърляне на богатство от заемодател към длъжник.

Причината тогава бе високият темп на инфлация, който често надхвърляше и 10% и сигнализираше прегряване на икономиката. Сега, когато икономиката е във фаза на разчистване на натрупаните дисбаланси, висока безработица, нисък растеж и слаб поток на входящи капитали, то инфлацията е с ниски стойности и трудно прехвърля 2%, и се дължи на външни фактори основно, като високите цени на петрола и газа, например.

В резултат, реалният размер на лихвите е със стойности в диапазона 6-12% при средна стойност от 2% в реално изражение за периода от началото на 2007-а до края на третото тримесечие на 2008-а година, в края на този период международната криза всъщност започна да се усеща силно и на родна територия.

Така че митът, че лихвите в страната в момента са на предкризисните си нива или близки до тях е разбит на пух и прах.

Икономиката се нуждае от ниски реални лихви, с които да се стимулира предприемаческата активност. Основният трансмисионен механизъм в икономиката е лихвеното равнище, при високи реални лихви икономиката стагнира, а при ниски нараства апетитът за риск и предприемачите започват да превръщат бизнес идеите си в реалност, разгръщайки въображението, мечтите и алчността си, в резултат се разкриват работни места, генерира се добавена стойност, и в крайна сметка се повишава общото благосъстояние на нацията.

Друга основна заблуда, която ни „продават” е, че лихвите по кредитите в страната зависят от котировките на кредитните дифоут суапове по емитирните български еврооблигации (застраховка, която се активизира при невъзможност на даден кредитор, в случая българската страна, да обслужва дълга си).

 Определено, лихвите по кредитите не се движат от цените на кредитния дифоут суап, а по-скоро от различни фактори на търсенето и предлагане, като лихвите по депозитите, икономическата активност, необслужваните кредити, цените на имотите, от миналите си стойности дори, и от други важни и не толкова важни фактори.

Причина да се цитират CDS-те в изказванията на знайни и незнайни експерти най-вероятно е целта да се впечатли публиката с някакво слабо познато понятие, или пък се цели да се демонстрира някакъв интелект и познания.

*Банкерите и експертите за лихвите:

Деян Василев - "Моите Пари" ООД: „Лихвите по кредитите се връщат на нивата преди кризата. В този смисъл настоящият момент е подходящ за теглене на потребителски или ипотечен кредит. Спрямо 2008 г., когато нивата бяха 3- 4% по- високи, сега има много оферти за ипотечни кредити, които са с фиксирани лихви за период от 5- 7 години. В този смисъл има сравнително изгодни предложения, а лихвените нива достигат се приближават до тези от 2007 г."

Левон Хампарцумян-„Уникредит Булбанк”: "Днес лихвите по кредитите са близки и често по-ниски от нивата преди кризата през 2008 г. От началото на кризата печалбата на банковата система се свива, защото лошите кредити се провизират от една страна и търсенето на нов кредит намаля. Въпреки това оперативният резултат на системата е положителен. Загубите са споделени между клиента и банките." 

Георги Ангелов, ikonomikga.org: "Симеон Дянков казва, че след като правителството е възстановило бюджетната дисциплина, сега е време лихвите по банковите кредити да паднат. Това е странно, защото лихвите по кредитите средно за банковата система вече са паднали до нивата от преди кризата (или близко до тях). Успоредно с постепенното намаление на дългосрочните лихви по държавния дълг постепенно са намалели и банковите лихви."

Момчил Андреев-"Райфайзенбанк": "...Имаше еднократно увеличаване на лихвите по кредитите и депозитите в края на 2008 г., когато светът беше на ръба на финансов колапс. Последваха корекции надолу. В момента номиналните лихви по кредити и депозити са около нивата отпреди кризата. Ако се обърнем към числата, нетният лихвен марж на банките за първите девет месеца на 2011 г. (в сравнение с периода януари-септември 2009) се е увеличил с 2.8%, докато кредитите са нараснали с 5.2%, а активите с цели 9 процента. Излиза, че с повече активи се „произвежда" относително по- малък нетен лихвен доход.

За същия период нетният лихвен марж на банковата система се е свил от 3.97 на 3.87%,-а печалбата след плащане на данъци е намаляла с цели 22 процента. Казано с други думи, разходите за провизии са за сметка на чистата печалба на акционерите, а не за сметка на лихвения марж, каквито твърдения има.

...

Ако рейтингът на страната е повишен, то това е и заради стабилността на банковата система, независимо от увеличението на проблемните кредити от 5.9% през септември 2009 година до 14.5% през септември 2011-а.

За съжаление по-високият рейтинг на страната не означава автоматично по-ниска рискова премия.

Заради световната криза, въпреки по-високия рейтинг, петгодишният кредит ди-фолт cyan (CDS) на България се увеличи от 1.9% през септември 2009 до 3.6% в момента. Що се отнася до лихвената политика, се връщаме към едно по-нормално поведение, защото преди кризата пазарът беше прегрял, а надбавките за риск по кредитите бяха сходни за повечето дружества.

Кризата диференцира лихвите - сега платежоспособните фирми и граждани могат да плащат 3-4-5% годишно по-малко от тези, които са финансово натоварени. Това е тяхната награда за трезво финансово управление и тяхното конкурентно предимство пред тези, които не си правят добре сметката.

Що се отнася до размера на лихвите, те са такива, каквито ги определя пазарът. Българите много обичат да дават примери с лихвите в Германия и Франция, но те имат 6-7 нива по-висок рейтинг от нашия. Дайте да видим какво става в Азия - лихвите там са по-високи от нашите, но икономиката върви нагоре и предприемачите печелят независимо от тези по-високи лихви. У нас най-много шум вдигат тези, които не успяват да изградят стабилен и най-важното рентабилен бизнес. Който седи върху неработещи активи, няма да може да плаща и 2% лихва."

Тихомир Тошев- "Кредит център": "такива лихвени нива, започващи от 5 и нещо процента, не сме виждали дори и преди кризата"

Иван Искров- БНБ: "Лихвите непрекъснато падат - първо за така наречените първокласни клиенти на банките и за най-конкурентните продукти - ипотечните кредити, където лихвите се върнаха на нивата отпреди кризата. Не очаквам съществено спадане на лихвите, тъй като инфлацията в световен мащаб нараства, в това число и в еврозоната. Европейската централна банка (ЕЦБ) започна да затяга паричната си политика - на два пъти бе вдигнат основният лихвен процент и това влияе върху процесите в еврозоната и в страните от Централна и Източна Европа, отчете управителят на БНБ."