Съветът на директорите на Международния валутен фонд (МВФ) достигна принципна договореност за предоставянето на правото да бъде използван кредит до 1,6 милиарда евро от Гърция, съобщи институцията в четвъртък.
През юни изпълнителната директорка на МВФ Кристин Лагард призова Съветът на директорите да одобри отделянето на поредния транш за Гърция. Тогава Лагард изтъкна "значителния прогрес от страна на гръцкото правителство при провеждането на политически реформи". Според нея тогава се наблюдаваше напредък в облекчаването на дълговото бреме на страната, предаде БГНЕС.
В средата на юни Еврогрупата постигна предварителна договореност, която дава възможност на Гърция да бъде отделен поредният транш от макрофинансовата помощ, който е 8,5 милиарда евро. Това споразумение би трябвало да означава, че кредиторите на Гърция са създали яснота във връзка с постигането на споразумение за облекчаване на дълга на Атина.
Мерките за облекчение на финансовата тежест на Гърция няма да влязат в сила преди 2018 г.
Еврогрупата не успя да постигне единодушие по отношение на Гърция по време на предишната си среща на 22 май. За постигането на окончателно решение допринасяха и противоречията за фискалните цели на Гърция между Международния валутен фонд (МВФ) и европейските кредитори, начело с Германия. В същото време по-строгата финансова позиция на Берлин не се очаква да се промени, тъй като в страната предстоят парламентарни избори през септември, а обществеността е настроена негативно спрямо още финансова помощ за балканската държава.
Германското правителство обещан на депутатите в страната, че няма да предлага допълнителна финансова помощ за Гърция без съгласието на МВФ.
Фондът обаче смяташе, че европейските прогнози за растежа на Гърция и излишъците в бюджета са прекалено оптимистични и заяви, че няма да участва в програма, освен ако тя не включва повече подробности за облекчаването на дълга – нещо, което Берлин отказваше.
Гърция вече гласува за въвеждане на нови мерки за строги икономии, въпреки нарастващото неодобрение сред гръцкото общество. Парламентът прие оспорван закон, който предвижда поредица от мерки за строги икономии, сред които нови съкращения на заплати и пенсии от 2019 година, намаляване на социалните придобивки и повишение на данъците. Проектът предвижда и възможността за колективни уволнения на служители.
Гърция вече няколко месеца води сложни преговори с еврозоната и МВФ. Преговорите редовно се прекъсват заради разногласия по реформите на пазара на труда, пенсиите и приватизационните планове, за които настояват кредиторите. Крайният срок за изглаждане на противоречията бе 1 юли, когато страната трябва да погаси поредната сума от 7 милиарда евро задължения. Тъй като Атина не разполага с тази сума, тя би могла да избегне банкрута само ако получи нови заеми, което изглежда договорено сега.
Третата програма за финансова помощ за Гърция в размер до 80 милиарда евро бе приета от страните от еврозоната през август 2015 година, но изисква строги мерки за съкращаване на пенсиите, намаляване на социалните плащания, приватизация на държавна собственост. Именно по реализирането на тази програма за реформи не могат отново да стигнат до взаимно разбирателство Гърция и експертите от европейските институции.
В началото на годината Реглинг смяташе, че след изтичането на сегашната спасителна програма за Гърция в средата на 2018 г. е възможно страната да няма нужда от нова.
Според Реглинг при правилно изпълнение на зададената програма след изтичането на срока й Атина ще може „сама да стои на краката си и да взима собствени заеми от финансовите пазари“.
Тогава той потвърди, че между европейските институции и Международния валутен фонд (МВФ) съществуват различия около прогнозите за бъдещите икономически перспективи на Гърция, преди всичко по отношение на устойчивостта на дълга.
„Съществуват разлики и около това до колко Атина е осъществила поетите ангажименти за стабилизиране на своята финансова система. ЕС смята, че Гърция на практика направи всичко, което беше възможно за консолидиране на бюджета, докато според МВФ има още много работа в тази сфера“, посочи тогава Реглинг.
Еврогрупата е неформален орган, в който министрите на държавите членки от еврозоната обсъждат въпроси, отнасящи се до споделените им отговорности във връзка с еврото.
Основната ѝ задача е да осигурява тясна координация на икономическите политики между държавите членки от еврозоната. Друга цел на Еврогрупата е да насърчава създаването на условия за по-силен икономически растеж.
Освен това Еврогрупата отговаря за подготовката на срещите на върха на държавите от еврозоната и за последващите действия след тях.
Еврогрупата обикновено заседава веднъж месечно, в навечерието на заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси.
Коментари