Проблемите на Италия като че ли никога не са изчезвали. С плътен цикъл на нарастващ търговски протекционизъм и инфлация, забавяща икономическия растеж, брутен дълг, възлизащ на 130% от БВП и популистко ляво правителство, планиращо увеличение на бюджетните разходи, се формира рецепта за финансово бедствие, особено при факторинг в крехка банкова система.
Банковата стабилност е един от петте икономически рискови фактора, включени в проучването на Euromoney за изследване държавните рискове и остава тревога за Европа като цяло, въпреки по-силните икономики и по-строгите изисквания за капитализация и ликвидност след глобалната финансова криза:
Италия остава най-загрижената държава във всяко отношение от гледна точка на системния риск, с високи нива на необслужвани заеми и рейтингови решения, които ще вземат своето през следващите няколко седмици. Влошаването на кредитното качество доведе до увеличаване на риска от несъстоятелност, сочи неотдавнашен доклад и показва, че това е италианският показател за банковата стабилност, който съвсем малко се е подобрил през последните пет години. Проблемите й са по-сериозна заплаха от бързо разгръщащата се турска криза, твърдят много от сътрудниците на ECR - сред които и Константин Гурджиев, професор в Института за международни изследвания в Мидълбъри. "Има две основни причини за това заключение", казва той. "Дялът на проблемни активи, останали непокрити и в двата случая, и степента на взаимовръзките на двете икономики с глобалната икономика." ЕЦБ подкрепя италианските банки, поддържайки рекордно ниски лихвени проценти и разширявайки балансите им с държавни облигации и без това банките биха били принудени да подходят към въпросите по-директно.
Анализаторите предупреждават, че Италия ще предизвика много по-голям шок за Европа, отколкото каквото и да било, което Турция може да предложи, на фона на потенциалните кризи.
"Италианската банкова система е поставена под натиск през 2019 г., възлизащ на над 300 милиарда евро, поставящ турската криза далеч на второ място, що се отнася до рисковете за световната икономика", казва Гурджиев. Съществуват потенциални шокове за Италия от затягане на паричната политика и повишаване на доходността на облигациите, вземайки предвид, че икономиката й е по-важна от тази на Турция като третата по големина в еврозоната, а активите й са по-широки, поддържани от банките и институционалните инвеститори. Банка Carige е огромен концерн, казва сътрудникът на ECR Том Кинмонт, старши стратег в ABN Amro. "На 22 юли банка Carige беше помолена от ЕЦБ да представи план за повишаване на капитала или за обмисляне на сливане", казва той. "През последните месеци председателят и няколко членове на борда напуснаха борещия се за оцеляване италиански кредитор и сега се води съдебен процес." Кинмонт смята, че ще бъде трудно банката да отпусне необходимия за ЕЦБ дълг и тъй като преговорите за сливане често са хаотични в Италия, то може да доведе до нестабилност на италианските пазари.
През май, в отговор на политическата криза и падането на банкови акции, италианският управител на централната банка Игнасио Виско заяви, че страната е само на няколко крачки от "много сериозния риск от загуба на незаменим кредит на доверие". Тези думи вероятно ще оставят силно ехо на фона на тревогите на инвеститорите за третия по големина кредитор в държавата Banco BPM, казва Кинмонт, като предупреждава, че неотдавнашното отпускане на петгодишна облигация на банката на много широко ниво дава "първият знак, че инвеститорите се дистанцират от италианските банки, което не е добре за големите средства, от които ще имат нужда". Това предизвиква и по-голяма загриженост за балансите на други банки, които настояват за консолидиране на сектора и със сигурност за по-малките институции, които правителството изглежда блокира, противно на съветите на европейските институции. Всяка заплаха от шок в Италия със сигурност ще има голямо въздействие върху Европа и в глобален мащаб, отколкото кризата в Турция, съчетано с факта, че Brexit и търговските войни създават огромна несигурност.
Икономистите на Commerzbank отбелязват, че правителственият бюджетен план за 2019 г. ще покаже до каква степен ще се придържа към скъпите предизборни обещания и до каква степен бюджетният дефицит в крайна сметка ще се увеличи. "Има опасност от сериозни конфликти в редиците на правителството и преди всичко с ЕС, което създава продължителен смут за пазарите", казват те. Много от италианските експерти на ECR са съгласни с това.
Що се отнася до Гурджиев, той смята, че катализаторът може да дойде през септември или октомври, когато пазарите се върнат към нормална търговия, като се фокусират по-малко върху новосъздадените пазари, а ЕЦБ се върне към насоките си за бъдещето.
Коментари