Европейската централна банка (ЕЦБ) отпусна 529,53 милиарда евро на 800 банки от еврозоната в последния ден на февруари при втората си операция по предоставяне на 3-годишни заеми, което е нов рекорд.
Целта на мярката е стабилизирането на европейската финансова система и стимулиране на отпускането на кредити.
При първата подобна операция през декември м. г. също бяха отпуснати щедри средства при лихва от едва 1%. Тогава 523 банки взеха заеми за 489 милиарда евро от Европейската централна банка.
Рекордът беше подобрен както по отношение на сумата, така и по отношение на участниците, отбелязва БГНЕС.
Втората операция по отпускане на тригодишни заеми е последната по рода си за момента. Нейният размер беше обект на спекулации от много седмици. Някои икономисти прогнозираха, че ЕЦБ ще предостави заеми за 1 трилион евро, а други предвиждаха същия или по-малък обем спрямо първата операция.
Силно увеличеният брой на банките-участнички спрямо първата операция се обяснява с решението на ЕЦБ да смекчи условията по предоставяне на заеми в седем страни, сред които Франция, Италия и Испания. Гърците не са допуснати до операцията.
Целта беше да се предостави достъп до операцията на скромни по размер банки, които играят важна роля за финансирането на малките и средните предприятия.
Най-главното икономическо събитие тази зима в света е приключването на операцията по рефинансирането на европейската банкова система.
Целта на финансирането е да понижи доходността на облигациите на проблемните държави, подобри ситуацията с банковия капитал, инвеститорите да почувстват апетит към риска (и без това немалък в последно време). И еврочиновниците отново се надяват, че поне част от средствата ще достигнат до реалната икономика.
ЕЦБ продължава да отрича, че е произвела един банален акт на "количествено смекчение" или на прост език е "пуснала печатницата". След кризата през 2008 г. монетарните власти в цял свят не са измислили друг начин да влияят на опитите на финансовите системи да се саморазрушат, освен да залеят пожара с пари. Финансовите системи им отговарят с усилване на дисбалансите.
След това, както очакват скептиците, това бурно наливане на ликвидност ще предизвика в цял свят, и по-конкретно в Европа, страшен махмурлук.
ЕЦБ фактически записва на своя баланс активи с неизвестно качество на сума, равна на половината на всички дългове на страните от ЕС. И ако кризата се повтори, тя ще изпита надеждността вече не на отделните банки и даже страни, а на цялата финансова система на ЕС. Икономистите на Citi даже предричат на еврото съдбата на съветската рубла след разпадането на СССР.
Възможен ли е подобен апокалиптичен сценарий според вас?
Коментари