В настоящата ситуация познатите EURIBOR, LIBOR и SOFIBOR се оказват невинаги приложими. За тези случаи трябва да се намери нов, по-адекватен индекс. Индекс на средната цена на привлеченият от банките ресурс от граждани, фирми и домакинства може да бъде основа за формирането на лихви по заеми.
Дискусиите
Дискусиите около формирането на лихвите в последно време се изостриха. Допълнително бяха стимулирани и от предложението на финансовия министър лихвите да се базират на пазарен индекс. Предложението му в определена степен кореспондира с вече заложеното в Закона на потребителския кредит по този въпрос. Там, още през 2010 г. е заложен текст, който задължава кредиторите да посочват начина на формиране на лихвата. Изискването е да се посочва референтният лихвен процент. Масовата практика в момента е Базов Лихавен Процент на банката (БЛП) + надбавка.
Понастоящем банките имат право така да формират лихвите си, защото законът фиксирайки изискването за посочването на референтен лихвен процент не конкретизира еднозначно какъв да е той. Дадена е възможност за избор - пазарен индекс или такъв изчислен от банката. При тази постановка на закона, каквито и предложения да се правят за промяна на методологията на формирането на лихвите, без промени в самия него, резултат няма да има.
Предложенията
С повдигането на въпроса начина на формиране на лихвите веднага беше даден пример как се прави в страните с развити банкови системи – на база пазарен, а не на база индекс, изчислен от банката. Позовавайки се на европейската и световна практика беше посочен примерен пазарен индекс, който да бъде плаващият компонент в лихвата.
Това е някой от индексите EURIBOR, LIBOR или SOFIBOR. Ответната реакция на банките не закъсня и това предложение беше прието със скептицизъм. Мотивът – те не се финансират преимуществено от пазарите, на които се формират тези индекси.
Появи се и друго предложение - базиране на лихвите върху средната доходност по ДЦК или друг индекс. Вярно е, че в момента интересът на банките към ДЦК е висок, но едва ли е с цел набавяне на ресурс. Всъщност, тъй като ДЦК са дългов инструмент, банките ще могат да получат гарантирано инвестираната сума на падеж. До тогава те няма да разполагат с този ресурс (ако не продадат притежаваните ДЦК разбира се), а ще могат да разчитат в най-добрия случай на плащанията по емисията. Но предвид рекордно ниската доходност предложена на последния аукцион на Министерството на финансите, не може да се очакват големи потоци ресурс от тези плащания. ДЦК са просто инвестиция с нисък риск и релевантна на него доходност, а не източник на ресурс за кредитиране.
Оказва се, че при сегашната действителност в България на практика не може да се използват пълноценно наличните възможности за обвързване на лихвите. Остава вариантът да се търси нов пазарен индекс, или пък да бъде създаден такъв.
Ново решение
Новият индекс може да е базиран на средната цена на привлеченият от фирми, граждани и домакинства ресурс. Считаме, че именно такъв пазарен индекс ще отрази в максимална степен цената на ресурса, който се трансформира в кредити. И създаването му е възможно.
Мотивите:
1. Базирането на индекса върху привлечения ресурс от фирми, граждани и домакинства е обосновано, защото:
* В структурата на привлечените средства от банките почти 95% от набрания левов ресурс е от фирми, граждани и домакинства. Същата група осигурява над 2/3 от евровия ресурс.
* Дългосрочното и краткосрочно финансиране в левове от кредитни институции е 1.50% от целия привлечен ресурс. Малко над 10% е при евровия.
2. Налични са месечни данни за средната цена на привлечения ресурс от фирми, граждани и домакинства. В масивите на БНБ има налична информация за обемите депозити по всички популярни срочности. Анализите показват, че основната част от привлечените средства от граждани и домакинства в лева са с договорен матуритет 6-12 месеца. Почти в същия размер са тези с матуритет 3-6 месеца. При евровия ресурс ситуацията е сходна, като малък превес имат депозитите с матуритет 3-6 месеца пред тези с 6-12 месеца.
Привлеченият ресурс от фирми е с ясно изразена срочност и тя е до 1 месец.
Извод: съществува реална основа лихвите по заеми да бъдат базирани върху новия индекс и по-конкретно върху неговите 12-месечни стойности за лева и 6-месечни за евро по аналогия на лихвите обвързани със SOFIBOR и EURIBOR. Разликата е, че новият индекс би бил изразител на цената на ресурса на пазара, от който банките реално се финансират. В случаите на привлечен евров ресурс тежестта на източника „граждани и домакинства” е малко по-малка, отколкото при привлечения левов ресурс.
3. Налична е методология, която може да бъде адаптирана. Принципна разлика в изчисляването на нов пазарен индекс спрямо изчисляването на EURIBOR, LIBOR, SOFIBOR, LEONIA и т.н. не би трябвало да има. Изброените индекси отразяват цената на ресурса на междубанков пазар. Сменяйки пазарът, върху който се изчислява, не се променя методологията. Дори и да се променя тя може да се адаптира, защото принципът остава същия.
4. Има институция, която безпристрастно може да изчислява показателя – БНБ.
Ако волята за създаване на подобен индекс надделее, считаме, че това ще доведе до търсените от всички положителни ефекти, защото той ще е:
Прозрачен. Всички фактори, от които се предопределя са известни и публични;
Обективен. Ще осреднява цената на финансиране на банките от реалните им източници.
Независим. Тъй като ще е пазарен, стойностите му ще се формират от реалния пазар и ще се изчислява от институция, която е независим фактор в банковата система.
Стойности
Както стойността на ресурса на международните пазари може да бъде осреднена и да бъдат отчетени тенденциите, така и стойността на ресурса от вътрешния пазар може да бъде подложена на същия анализ. От представените по-долу данни ясно може да се видят тенденциите. Макар ресурсът в лева да не е евтин тенденцията е към устойчиво, задълбочаващо се поевтиняване.
Евровият ресурс от местния пазар, макар че отбелязва поскъпване през последните 7-8 месеца, цената му е далеч от тази преди 3 години. Посочените данни могат да покажат достатъчно ясна картина за средната цена на финансиране от местен пазар, която да бъде отправна точка при формирането лихвите.
Независимо в каква посока ще продължат да се развиват тенденциите, лихвите базирани на тях могат да бъдат достатъчно обективни и обосновани, а индекс като BIMOR може да е изразител на тези трендове.
Коментари