Геоложката информация, която имаме от проведените нефтени проучвания в Северна България, сочи, че ние нямаме перспективи за намиране на промишлени количества от шистов газ.
Това съобщи в интервю за БГНЕС доц.- д-р Георги Георгиев, преподавател по геология на нефта и газа в СУ "Св. Климент Охридски".
В този район, към който са насочени основните интереси, тоест Североизточна България, едва ли ще бъде намерен въобще някакъв шистов газ.
В публичното пространство се оперира с големи количества, които евентуално можело да бъдат намерени в България. Оперирането с тези количества обаче обикаля реалната геоложка ситуация. Оценката за шистов газ не може да се основава на нищо друго, освен на реални резултати от геоложките проучвания в дълбочина, т.е. на резултатите, които сме получили от прокарването на дълбоки сондажи за нефт и газ. Базирайки се на тези резултати, количества, за които се говори в България, са силно преувеличени, както неведнъж и на два пъти съм заявявал. Това са спекулативни количества, за които въобще не е ясно на какво се основават, добави доц. Георгиев.
Освен това той поясни, че в България се е тръгнало с една не много правилна терминология, като този газ бе наречен шистов, тъй като правилното име на газа е "шейл газ", което означава глинест или аргилитов газ.
Шистовият газ по състав и произход е като нормалният газ в газовите залежи. Разликата е, че газът в залежите е напуснал скалните формации, които са го генерирали, и по пътя на миграцията е стигнал до т.нар. капани, в които се е акумулирал и са се формирали залежи. Шистов газ е онзи газ, който е останал там, където се е генерирал. Той се образува само в тези скални формации (предимно глинести), в които има повишено съдържание на органично вещество. Ако това органично присъствие е незначително, то и количествата газ, които се генерират, са малки и нито ще доведат до формиране на газови залежи, нито ще осигурят някакъв приток от шистов газ с промишлено значение, сподели още доц. Георгиев.
Георгиев разказа и каква точно е геоложката ситуация в Североизточна България.
Там имаме две нива, в които има развити такива глинести комплекси – едното е в долната част на палеозоя, което с по-голяма дебелина, а другото е в горната част на палеозоя, но е с по-малка дебелина от 80 метра и много ограничено площно развитие. С тези две нива най-вероятно са свързани интересите за проучване в Североизточна България, защото там други нива няма в целия геоложки разрез. В тези две нива обаче органичното присъствие е много малко и то може да генерира много малки количества газ, посочи експертът.
Ако сега започнат проучвания за шистов газ, свързвани с тези две нива, те няма да намерят никакви количества, защото каквото е имало, а то не е било много, е излязло и отишло в атмосферата още преди 200 - 250 милиона години, каза още доц. Георгиев.
Доцент Георгиев обясни и как точно протича процесът по добиване на шистов газ.
Трябва да се прокарат по-специфични сондажи. Това са сондажи, които имат първо вертикален ствол, който не може да бъде по-къс от 700-800 метра, след което се прави изкривяване и прокарване на хоризонтален интервал с дължина до 1000 м. Именно в хоризонталния интервал ще се търси и доказва шистов газ. Защо? Защото хоризонталната част от ствола на сондажа трябва да мине по средата на този глинест пласт, обогатен с органично вещество, в който се очаква присъствие на неизлязъл (немигрирал) газ, останал заключен вътре. В сондажния хоризонтален ствол трябва първо да се направи перфорация, което се извършва със специална апаратура. Това е изстрелване на железни сачми, които пробиват желязната и циментовата конструкция на сондажа и навлизат в скалния глинест пласт на малки разстояния. По този начин се осъществява връзката между пласта и сондажния отвор.
Второто специфично нещо е така нареченият "хидрофракинг". Той се състои в следното: вкарват се в сондажа големи обеми химически обработена вода под високо налягане; целта е тази вода да достигне хоризонталната част на сондажа, която вече е надупчена и през отворите да се инжектира в пласта. За да се получи това, тези големи обеми вода трябва да бъдат вкарани в сондажа под много високо налягане, два пъти и повече над нормалното. Химическата обработка на водата цели две неща - да отслаби здравината на глинестите скали, за да може те да се понапукат по-мащабно, и второ нещо - чрез протичането на специфични реакции да се освободи по-пълно заключеният газ, ако го има, тоест да улесни и ускори освобождаването на скалния газ и неговото придвижване към сондажния отвор и след това към земната повърхност, поясни още доц. Георгиев.
Специалистът по геология на нефта и газа разкри и какви се основните опасности при проучванията и евентуалния добив на шистов газ.
Опасностите са свързани главно с две неща - химическата обработка и високите налягания. Използваната химически обработена вода може по разломните и напукани зони, които изобилстват в Североизточна България, да проникне нагоре и да отиде в основния водоносен хоризонт за населението и земеделието в Добруджа.
Втората опасност идва от много високото налягане, с което трябва да се инжектира тази вода в сондажите - два пъти и повече над нормалното. Примерно на дълбочина 2500 метра нормалното налягане е 250 атмосфери, на 3000 метра - е 300 атмосфери. А необходимото налягане за "хидронапукване" трябва да бъде над 500 или над 600 атмосфери.
Това са огромни налягания, при които рискът някъде конструкцията на сондажа да не издържи е голям. Ако това се случи, химически обработената вода ще тръгне по сондажния отвор обратно нагоре, при което може да достигне отново до основния водоносен хоризонт. "Това е основното, според което аз считам, че в България не трябва да се провеждат проучвания за шистов газ", каза доц. Георгиев.
Ние сме прокарали вече два сондажа - единия в края на 50-те години, а другия през 80-те години в тази част от Добруджа, те са пресекли споменатите две глинести нива на значителна дълбочина, и ако имаше някакъв газ останал в тях, той веднага щеше да се прояви в сондажната промивна течност, с която сондираме. И в двата сондажа не са получени никакви газопроявления по време на сондиране, което е най-силното доказателство, че няма газ и надеждите за намиране на такъв газ нямат реална обосновка, добави доц. Георгиев.
Помолен да коментира дали има разлика при проучването и добиването на шистов газ, доц. Георгиев.
Има разлика в проучването и добива на шистов газ. Проучванията минават през два основни етапа - най-напред се извършват т.нар. геофизични, и по-точно сеизмични проучвания. При тяхното провеждане няма толкова тревожеща опасност, защото такива сеизмични проучвания в тази част на България сме провеждали вече повече от 50 години. Целта им е да покажат дълбочината, структурата и площното развитие на евентуалните глинести комплекси, с които се свързва надеждата за намиране на шистов газ.
На базата на получените резултати се избира точка за сондиране и започва вторият етап от проучването, а именно търсене и доказване на количества от шистов газ със сондиране, без което за никакви обеми шистов газ не може да се говори.
Когато започне сондирането обаче започват опасностите, свързани с възможната миграция на използваната химически обработена вода нагоре към основния водоносен хоризонт и с евентуалния риск от аварии в конструкциите на сондажите, заради големите дълбочини и налягания. Също така използваните големи обеми химически обработена вода след "хидрофракинга" трябва да се изтеглят от сондажите и къде ще отидат ? Ако се излеят на земната повърхност ще проникнат пак до основния водоносен хоризонт.
В крайна сметка остава големият въпрос. Защо да се правят такива проучвания, когато от това, което знаем досега, ние няма геоложки условия за наличие на очакваните количества, които да представляват някакъв, макар и минимален, промишлен интерес, завърши доц. Георгиев.
Коментари