На база на определените от ДКЕВР цени на електричеството, през текущия регулаторен период (юли 2012 – юни 2013 г.) крайните потребители ще заплатят значително повече пари за добавка „зелена енергия“, отколкото реално ще получат производителите на електричество от ВЕИ.
Това се посочва в позиция на Българската фотоволтаична асоциация във връзка с повишената цена на електроенергията и влиянието на фотоволтаичените проекти върху нея.
На база отменените от МРРБ разрешения за ползване на фотоволтаични централи, десетки проекти ще бъдат въведени в експлоатация след 01.07.2012 г. и ще получават на двойно по-ниска тарифа от тази, която ДКЕВР е пресметнал, за да стигне до 13% увеличение в цената на тока.
По предварителни данни е възможно до 70 милиона лева от сметките на потребителите, изобщо да не бъдат разплатени към производителите на ток от слънцето, а да останат в НЕК.
Във връзка със спекулациите относно причините за повишаване цената на тока, Марияна Янева от БГВЕА и Никола Газдов от БФА посочиха, че проблемът не засяга само определеният скок от 13%, а и липсата на информация относно ценообразуващите фактори. Според тях, ДКЕВР не е предоставила информация по няколко централни въпроса, въпреки изпратени питания по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ):
(1) Колко МВтч електроенергия от фотоволтаични и вятърни централи ще бъдат изкупени през 2012 г. и по коя тарифа ще става това изкупуване?
(2) Каква е точната сума на събраните средства от добавка „зелена енергия“ през 2011 г. и каква е прогнозирано да бъде тя през 2012 г.?
(3) Каква е точната сума на разплатените средства към производители от ВЕИ през 2011 г. и каква е прогнозните сума за разплащане към производители от ВЕИ през 2012 г.?
Поисканите от данни не са предоставени от ДКЕВР с обяснението, че тази информация засяга трети лица (НЕК и ЕРД) и е нужно тяхното изрично съгласие.
Според Янева заинтересованата страна тук е българското общество и потребителите имат правото да знаят къде отиват парите им и по какъв принцип се разпределят те.
Според Газдов е скандално, че водещи политици и регулаторът твърдят, че са изненадани от реализираните инвестиционни проекти. БФА многократно е разисквала темата с институциите и в рамките на последните 15 месеца е внесло четири предложения до Народното събрание и ДКЕВР, в които се предлага модел за промяна в преференциалната тарифа за фотоволтаични системи няколко пъти годишно и то при достигане на определени инсталирани мощности.
От асоциацията не са изненадани от реализацията на много нови проекти и и го подкрепят. Но целта на БФА е да има контролирано намаляване на тарифата по един предвидим и обективен начин за инвеститори, потребители и политици – при инсталиране на повече от 250 МВт, например, БФА е предложила на ДКЕВР още през 2011 г. да има допълнително намаление от 25% в преференциалната тарифа. Така, ако се приеме, че наистина има общо 600 МВт инсталирани соларни мощности, според предложения от БФА модел за намаление на тарифата, цената за потребителите щеше да е осезаемо по-ниска.
Никола Газдов от БФА посочи, че едва тази седмица беше приета поправката, с която ДКЕВР може да коригира тарифата за изкупуване енергията от ВЕИ повече от веднъж годишно. За разлика от модела на БФА, предложението на ДКЕВР не се основава на обективни критерии и ще внесе допълнителна непрозрачност при определяне на цените.
Газдов разкритикува непоследователната политика на две поредни правителства относно Закона за ВЕИ, който постоянно бива променян от 2008 г. насам. Преминаващ от една в друга крайност, този закон привлече огромен инвестиционен интерес, но едва във втората половина на 2011 г. се стигна до сериозен ръст в изграждането на фотоволтаични централи.
Въпреки това, според Газдов, не е сериозно твърдението, че има 12000 МВт договорени мощности за присъединяване, а става въпрос просто за запитвания. Една малка част от тези запитвания са довели до договори за присъединяване, но за жалост и до днес няма обективна и публично достъпна информация колко точно са тези договори.
Въпреки това с аргумента за „претоварване на мрежата“ ГЕРБ реално стопира достъпа на нови проекти до преносната и разпределителната мрежа след май 2011 г.
Поради тази причина Европейската комисия (ЕК) разследва България за нарушаване на Европейското законодателство и Газдов очаква да се стигне до поредна наказателна процедура срещу държавата.
Във връзка с проверките на МРРБ за законосъобразността на част от фотоволтаичните обекти, Никола Газдов посочи още, че БФА подкрепя спазването на законите и всяка институция, която съблюдава тяхното прилагане. Но БФА се обявява срещу административния произвол.
Според Газдов, държавата не си прави услуга, насърчавайки административен тормоз там, където инвеститорите не са направили административни нарушения. Тъй като десетки компании се очертава да претърпят сериозни имуществени вреди заради ДНСК и МРРБ, Газдов очаква, че отделните инвеститори ще започнат съдебни дела срещу българската държава. Председателят на БФА допълни, че никой инвеститор или банка няма да подкрепи проекти в държава, в която държавната администрация умишлено възпрепятства реализацията на инвестиционни проекти.
Ако наистина има повече от 600 MWp изградени фотоволтаични паркове, това означава, че и в тях са инвестирани между 1.5 и 2 милиарда лева. Това подчертава сериозната роля на инвестициите в соларни системи за Българската ползите за българското общество, под формата на над 5000 работни места, данъци, осигуровки, такси и т.н. Това развитие е поставено на карта, тъй като ограниченията в сектора правят всякакви нови инвестиции практически невъзможни.
Марияна Янева от БГВЕА допълни: „Вероятно няма да има нови вятърни проекти в България тъй като условията не са рентабилни. Цената за изкупуване на вятърна енергия е 148 лв. за МВч, което е два пъти по-малко от определените 316 лв. за МВч от ТЕЦ „София“, но няма инвестиционна сигурност. Единствените реализирани напоследък вятърни проекти са започнати преди 7 години. Няма начин при законовите промени, въведени миналата година и потвърдени през тази, вятърната енергия в България да продължи да се развива – няма да има нови проекти и инвеститорите се оттеглят от българския пазар.“
Според Газдов, ситуацията във фотоволтаичния сектор в момента е идентична.
Коментари