Газът се превърна в елемент от външно-политическия инструментариум на всички нива и е част от дневния ред на света, допълни Дюлгерова по време на своето публично изявление. През месец май т.г. се случиха някои събития, свързани с газа- те бяха свързани с шистовия и с конвенционалния газ. Шистовият газ е ГМО-то в енергетиката, това заяви проф. Нина Дюлгерова на брифинг на тема "Газът - политически инструмент на геополитическите интереси".
На 6 май официално "Набуко Паплайн Корпорейшън" постави началото на процедурата, наречена "отворен сезон"- откриване на тръжна процедура за купуване на транзитен капацитет за газопровода Набуко. Управляващият директор на компанията изнесе пресконференция, на която обясни,че акцентите ще са два- прозрачност и диверсификация. Два дни по-късно България доказа, че е част от тази процедура, тъй като МОСВ гласува положителен ОВОС.
През февруари 2013 година бе подписано на високо ниво от Турция, Азърбайджан, Италия и Албания построяването на друг, конкурентен газопровод- Трансатлантическият. Тези направления влязоха в интересна надпревара. Има един основен акцент, че България не трябва да се отказва от нито един от газовите проекти, но е факт, че трябва да се направи всичко възможно и "Набуко-Запад" да се реализира. Бихме имали полза и от другия газопровод -Трансатлантическият. Премиерът скоро каза нещо необмислено, следвайки идеята да се проверят всички проекти и договори той съобщи, че ще се направи анализ на инвестиционния договор за "Южен поток", който България подписа през 2012 година.
Това предизвика редица въпроси. Когато коментираме конвенционалната сфера може да се каже, че там има движение, в което се забелязва и политически натиск в една или друга посока. При Трансатлантическия проект има напрежение, което ще ескалира скоро, защото става въпрос за работни места, транзитни такси и се отнася за обществата на държавите, през които се планира да мине, подчерта проф. Дюлгерова.
Има една болна тема - миналата седмица неконвенционалната технология за шистов газ излезе отново като проблем, посочи тя. Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер произнесе интересна реплика в Литва: "шистовият газ е политически инструмент за преодоляване на руската енергийна зависимост". Според него цените на вноса на газ трябвало да бъдат еднакви за всички европейски страни. Но Русия и Газпром са сключили двустранни договори с всяка една европейска страна и мнението на Гюнтер Йотингер е едно добро пожелание.
Ако обаче думите му в Литва са част от политическата риторика, то в Румъния миналата седмица официално се разреши на "Шеврон" в югоизточната част на страната, около делтата на р. Дунав да се направят проучвания с контролирани експлозии на 1200 м дълбочина в търсене на шистов газ. Това е в непосредствена близост до българската граница, близо до международен път. Когато коментираме шистовата технология това е ярко доказателство, че газът е инструмент на корпоративни интереси на "Шеврон", на "Ексон Мобайл" и др. Не съм сигурна, че у нас ще се добива шистов газ, но пожелавам на тези политици, които настояват за това да отидат да живеят до терена на добива и проучванията. Това е смърт за водата, за почвата, за флората, за фауната и за хората, както и технологията хидрофракинг, подчерта проф. Дюлгерова.
Един от основните моменти при диверсификацията е сигурността на доставките, но ние имаме политическа класа, която действа на принципа тук и сега. Ако искаме да имаме диверсификация на доставките, задължително трябва да имаме повече проекти, за да се запазим като държава и като общество. Това е бъдещето на държавата. Следващите месеци са сериозни за българското бъдеще и те са свързани не само с политическата конфигурация, а знаем, че политиците приоритетно се интересуват само от себе си. Единствените свежи пари, които могат да дойдат са от "Набуко - Запад" и "Южен поток", не бива да се затваря страницата и на ядрената енергетика.
Не трябва да се забравя, че въпреки сътресенията газопроводът "Южен поток" ще го има, въпреки че се знае, че сме стратегическа зона на геоенергийното противоборство между Русия и САЩ. Инструментът за корпоративен натиск на САЩ е шистовият газ, категорична е проф. Дюлгерова.
В Полша се отказват от проучванията на шистов газ, но кой от нас ще гарантира, че в България не се прави вече нещо с използване на технологията хидрофракинг и то в този момент, при отсъствието на правителство, запита тя.
Има мораториум, при който има промени, които го обезсмислят и няма гаранция за проучванията, които са доказано вредни, е нейното мнение. Дори и да се открие у нас шистов газ, България ще получи едва 2% от приходите от този добив. Тогава за какво бяха всички тези борби, пита проф. Дюлгерова. За съжаление, политиците са тези, които решават, а те обикновено са трансмисия на корпоративни интереси. Мисля, че в Черно море има и газ, и нефт. Единствената зона, определена като граници в центъра на морето е от 1973 година и договорът оттогава продължава да действа, което може да бъде използвано при споровете ни с Румъния коя територия от шелфа е наша и коя тяхна, смята професорът.
От 2009 година към България има невероятен ажиотаж и страната ни рязко промени енергийната си стратегия, станахме и удивително непредсказуеми, изрази съжаление проф. Нина Дюлгерова и призова евродепутатите ни да защитават по-енергично националните ни интереси в ЕС.
Коментари