Политиките за ВЕИ - по-непредвидими от урагана Санди?

„Политиките за ВЕИ - по-непредвидими от урагана Санди?”. С това предположение Валентин Георгиев, изп. директор на Американската търговска камара в България откри кръглата маса „

Проблеми и предизвикателства пред производството на електрическа енергия от ВЕИ”, която се проведе на 31.10.2012 г. в столичния хотел Шератон. Във форума участваха над 150 представители на различни сдружения на бизнеса, народни представители, банкови институции. Участие във форума взеха посланици и представители от посолствата на Корея, Германия, Австрия, Япония, Чехия, Полша, Белгия, САЩ, Великобритания, Франция, Италия и др.

Въпреки поканата за да открият форума, министър Делян Добрев и председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев не уважиха кръглата маса с присъствието си. Те предпочетоха задочния разговор през медиите и свикаха отделен брифинг по-късно същия ден. Не се включиха и депутати от ГЕРБ, а само такива от опозицията, сред които бившият икономически министър Петър Димиторв (БСП), Рамадан Аталай (ДПС) и Камен Петков (независим).

Всички участници във форума се обединиха около мнението, че в българската енергетика има много проблеми и липса на диалог. Като пример за това бе посочено въвеждането на дискриминационни цени за достъп до мрежата за ВЕИ централи, които отнемат с ретроактивен ефект до 39% от приходите им.

Левон Хампарцумян, председател на Асоциация на банките в България отбеляза, че е странно 5 години преди 100-годишнината от Октомврийската революция да бъде обсъждано регулаторно решение, много сходно с държавната конфискация от бизнеса. Според него, бизнес средата в страната следва да е предвидима, а не това показват последните регулаторни решения в сектор ВЕИ. “Ние не искаме да се бъркаме в разговора за цените на електроенергията, но искаме предвидимост, за да можем да си вършим работата”. Той обърна внимание на малките по размер местни капитали, които в добри години могат да осигурят икономически ръст от 1-2%. "Ако искаме по-голям растеж, чуждите капитали трябва да дойдат в България, а те биха имали интерес само ако ще спечелят".

В същия дух се изказа и Даниел Берг, ръководител на Европейската банка за възстановяване и развитие за България. Берг заяви, че ЕБВР не може да финансира каквито и да е инвестиционни проекти в среда без предвидимост на регулараторния и законов климат. Според него, такси от какъвто и да е тип не бива да се въвеждат за една вечер, без дискусия. А когато има проблеми, решението им трябва да се търси чрез диалог, за да се стигне до правилно разрешаване.

Анелия Ердли от Американска търговска камара в България също разкритикува начина, по който бяха определени цени за достъп - без обсъждане с експерти от всички засегнатите страни. Тя напомни и за подготвяните промени на законите за енергетиката и за ВЕИ, които текат в Народното събрание и целят да затвърдят това решение. По думите й, единствените печеливши от цената за достъп са мрежовите оператори, които удобно запълват „дупки” на свързаните с тях дружества крайни снабдители. Губещи обаче са цялото общество заради загуба на инвестиции и работни места, производителите с реалната опасност от банкрути, правителството с нарушената си репутация и местния бизнес заради влошаването на инвестиционната среда. Ердли завърши с цитат от думи на Марси Райс, посланик на САЩ - „Когато започват да строят нещо, инвеститорите следва да са сигурни, че правилата на играта ще се запазят до самия край на проекта”.

Калина Трифонова от ЕВН България призова за прозрачна и устойчива бизнес среда. Тя отбеляза, че ЕВН „не подкрепя твърдението, че ЕРП са виновни за въвеждането на такса достъп” и заяви готовност на диалог със засегнатите страни. Според Трифонова съществува дефицит от над 300 млн. лв. които крайните снабдители са длъжни да разплатят към ВЕИ производителите, но ДКЕВР не е предвидил в „зелената добавка”, чрез която се събират средствата. Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт посочи, че паричният дефицит в системата е дори по-голям, около 400 млн. лева, което изисква детайлен анализ от ДКЕВР и решение, основано на реални данни.

На въпрос от залата относно «цена за достъп» до мрежата, Трифонова и Диловска отбелязаха, че дефицитът е големия проблем, а не управлението на системата. Напомняме, че ДКЕВР въведе т.нар. «цена за достъп» с аргумента, че ВЕИ предизвикват огромни разходи за управление на енергийната мрежа. Това становище бе подкрепено от министър Делян Добрев в изказване от 31.10.2012 г. Според Добрев, ВЕИ предизвикват огромни разходи за управление на системата и следва да платят сами за тези разходи. За разлика от енергийния министър и ДКЕВР, ВЕИ производителите и крайните снабдители твърдят, че проблемът не е управлението на мрежата, а дефицитът на средства в сиситемата.

Според Митко Василев, управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, „в спора се ражда истината, но за жалост днес нямаме спор, нямаме чуваемост. Нека и другата страна, на управляващите, да се намеси.” Посланикът на Германия, Н.П. Матиас Хьопфнер заяви, че е обезпокоен от налагането без дискусия на необосновани и непрозрачни решения. Според Хьопфнер, това подкопава доверието в инвестиционната среда и поставя под въпрос привличането на нови инвестиции във всички секотри на икономиката. Посланикът посочи някои добри примери от енергийния сектор в Германия и изрази надежда, че правителството и регулатора ще започнат конструктивен диалог с бизнес организациите.

Петър Димитров, зам.-председател на парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм отбеляза, че е показателно отсъствието на управляващите и регулатора от дискусията. Според него, ВЕИ инвеститорите се "сатанизират, а без външни инвестиции сме обречени на зайстой, което не можем да си позволим". В името на добрия диалог той покани всички участници да се включат в заседанието на новосформираната Комисия за наблюдение дейността на ДКЕВР на 1 ноември в парламента, където ще бъде и Ангел Семерджиев.

Камен Петков и Рамадан Аталай от парламентарната енергийна комисия обърнаха внимание, че ДКЕВР е изправила бизнеса срещу потребителите с обвинението срещу ВЕИ производителите, че са повишили цената на тока. Според тях, проблемът се дължи на грешни изчисления на регулатора и ЕРП, а виновните следва да поемат своята отговорност за това. Те също приканиха участниците да се включат в предстоящото изслушване на ДКЕВР в парламента.

Върху влошаването на бизнес климата в България заради въведените временни цени за достъп акцентира своето изказване и Чън Би Хо, посланик на Южна Корея. Той изрази становището на корейското правителство, че инвестициите във ВЕИ следва да не бъдат наказвани и изрази надежда, че ретроактивното решение на ДКЕВР ще бъде отменено.

Според Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, „задължение на управляващите е да напраят оценка на въздействието на всякакви нововъведения. Това не бе направено, а тежестта директно се прехвърли на бизнеса. Не трябва да се третират различно отделните производители и най-важното - подобни ретроактивни действия са недопустими. Само Господ може да не дава обяснение за своите действия”.

Константин Делисивков, изп. директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори напомни, че проблемите в енергийния сектор от 1 юли насам в крайна сметка товарят индустрията с допълнителни разходи, което неминуемо ще доведе до нейното пренасочване към други региони извън страната.

Всички участници в кръглата маса изразиха готовност да продължат диалога със засегнатите страни, за да бъдат обсъдени конкретни възможности за решение на проблемите. Организаторите се ангажираха още следващата седмица да свикат среща по темата в работен порядък.