Проблемите в енергийния сектор на България бяха катализаторът, който доведе до взрив на социално недоволство. Сега, наред с опитите за решение на редица натрупани през годините въпросителни, страната ни трябва да оправи и неразбориите в енергийния си сектор.
Какво следва да се направи? Според специалистите от Института за енергиен мениджмънт (EMI), сред които личат и имената на Петар Докладал, представител на ЧЕЗ България, Бойко Димитрачков, представител на „Енерго-Про” и Светослав Иванов, представител на „Овергаз” плюс председателя на EMI Иванка Диловска отговорът се крие в препоръките на Европейската комисия към България относно енергийния ѝ пазар, дадени в средата на декември 2012 година.
Първо – да се въведе по-пазарен подход на българския енергиен пазар, при който производителите и потребителите да избират свободно своите партньори.
Второ – за да се изпълни първата препоръка, системата на обществен доставчик, която бетонира пазарната доминация на НЕК, да бъде премахната.
Трето – регулираните цени трябва също да се махнат, като не се забравят задълженията за предоставяне на универсална услуга и ефективна защита за уязвимите потребители.
Четвърто – да се елиминират базираните на транзакции цени на междусистемен пренос, включително и добавките към тях, които блокират вноса и износа на електроенергия.
Пето – да не спира работата по организиране на електроенергийната борса, за да се подпомогне търговията с електричество и интеграцията със съседните държави.
Шесто – да бъде осигурена на практика независимостта на операторите на преносната и разпределителните мрежи.
Седмо – да се организира правилно функциониращ и балансиращ пазар.
Осмо – България да гарантира независимостта на националния енергиен регулаторен орган ДКРЕВР.
ВЕИ
Един от основните проблеми в българския енергиен сектор е нарушената конкуренция между възобновяеми и невъзобновяеми централи. За възобновяемата електроенергия разходите за горива са най-малки, а пазарните цени се базират върху т.нар. горивни разходи на производителите – краткосрочни маргинални разходи. Отделно стимулирането на ВЕИ сектора с преференциални тарифи и задължително изкупуване му даде предимство, смята EMI. А увеличението на ВЕИ мощностите поражда нужда от конвенционални мощности, които да бъдат спирани, когато ВЕИ работят и пускани, когато не работят. Но след като инвестиционният интерес се премества към сектора, където има преференции, как да има конкурентен конвенционален сектор, питат от EMI?
Регулирани цени
Според отчета на ДКЕВР за 2011 година нощният минимален товар е от около 2800 мегавата. АЕЦ Козлодуй запълва 2000 мегавата, а за останалите 800 се конкурират 3800 лигнитни централи плюс работещи ВЕИ централи. Това означава повече мощност от необходимото. И при работеща електроенергийна борса повече предлагане, отколкото търсене, ще значи отрицателни цени – свободен пазар. В България, обаче, НЕК изкупува цялата разполагаемост на всички мощности по цени, които се определят веднъж годишно от ДКЕВР. И тогава търсенето няма значение, а производителите са заинтересовани да защитават възможно най-високи разходи при ежегодното „наддаване” пред ДКЕВР.
Само 17% от продажбите на ток в България са на свободно договорени цени. Когато има различия между договорените количества и фактическото потребление, недостигът ли излишъкът се предлагат на т.нар. балансиращ пазар. От страницата на Енергийния системен оператор (ЕСО) обаче се вижда, че и при недостиг, и при излишък цените не варират особено вече четири години, завършва EMI.
Коментари