Мисълта, че Саудитска Арабия може да се превърне в нетен вносител на петрол до 2030 г., е смешна. Този сценарий обаче очертава анализаторът на Citigroup Хейди Реман, цитиран от списание Forbes.
Като се вземе предвид ожесточеният енергиен глад на кралството (по-голямата част от който се засища с петрол), вътрешното потребление заплашва скоро да изяжда цялата продукция, без да остави и капчица за износ – предупреждава доклада.
Звучи невероятно, ако си спомним, че само за миналия месец добивът на Саудитска арабия бе 9.9 млн. барела на ден – най-значителният в света, и задоволяващ 10% от глобалните покупки. Не трябва да се забравя обаче, че в развиващите се страни потреблението на електричество обикновено се покачва по-бързо от прираста на населението, а при климата на Близкия изток използването на климатик не е въпрос на избор.
Проблемът се усложнява от факта, че електроцентралите в кралството плащат едва между 5 и 15 долара на барел за петрола, който изразходват.
За да осигури стабилност в лицето на Арабската пролет, крал Абдула гарантира на поданиците си цял куп социални придобивки. Той едва ли ще се откаже скоро от субсидиите за бензина или електричеството – но рано или късно вероятно ще му се наложи да направи тази жертва.
Доста е малка вероятността когато на Саудитска арабия й се наложи да внася петрол, глобалният пазар да успее да предложи достатъчно, за да задоволи нуждите й. Нещо повече – икономиката на стойност 600 млрд. долара зависи почти изцяло от експорта на енергия.
Ако на страната й се наложи да прибегне до импорт, тя трябва да помисли за диверсификация на производството си, за да има какво да предложи в замяна. Това е доста невъзможен сценарий за една държава, която няма предприемачески традиции, гарантира ограничени права за жените и разчита на внос на нискоквалифицирана работна ръка от страни като Шри Ланка или Малайзия.
Ако жителите на Саудитска Арабия искат да си подсигурят достатъчно енергия, която да задоволява нуждите им в следващите десетилетия, те трябва да се пренасочат към друг източник, който също е в изобилие в пустинята: слънчевите лъчи.
По-рано тази година кралството обяви намеренията си да вложи 109 млрд. долара през следващите 20 години за изграждането на соларен капацитет от 41 хиляди мегавата. Други техни събратя от Залива последваха плана им.
Преимуществата на слънчевата енергия са неизброими – електричеството, генерирано от соларните централи, ще задоволи донякъде вътрешното потребление и ще освободи петрол за износ. А имайки предид оживеното търсене на соларни панели, много производители може да решат да изградят заводи в кралството, спомагайки за диверсифицирането на икономиката.
Можем само да се надяваме, че Саудитска арабия, водена от нуждата, ще разкрие тайната как да изкарва милиони от щедрите слънчеви лъчи, сипещи се над пустинята. Може би в крайна сметка страната ще стане нетен износител на технологии в тази сфера? И сама ще извади от бизнеса си „дребния” си петролен сектор.
Коментари