Забавянето на газопровода "Северен поток-2" заради липсата на разрешения от Дания ще отложи изпълнението на проекта с 8 месеца, което ще доведе до загуби в размер на 660 млн. евро, става ясно от документ, представен пред Reuters.
На изграждането на "Северен поток-2" се противопостяват няколко източноевропейски, скандинавски и балтийски страни, които се опасяват от нарастващата зависимост на Европа от руския природен газ.
Времето за стартиране на "Северен поток-2", който "Газпром" изгражда с подкрепата на западни партньори, е от решаващо значение за по-нататъшното газово сътрудничество между Москва и Киев, тъй като сега Украйна е основната точка за износ на руски газ за Европа.
Настоящият газов договор между Киев и Москва, основният източник на приходи за украинския бюджет, изтича в края на 2019 г. До този момент, според плана на Руската федерация, трябва да бъде стартиран "Северен поток-2" с капацитет от 55 млрд. куб. метра газ годишно.
В момента "Газпром" е изградил над 70% от новия газопровод, но от април 2017 г. не получава разрешение от датските власти да положи участъка през територията на страната, което бави въвеждането на "Северен поток-2" в експлоатация.
Операторът на проекта Nord Stream 2 AG изпрати две искания до датските власти за изграждането на газопроводa, като първото постъпи в Копенхаген преди повече от 2 години. През март обаче Датската енергийна агенция поиска екологична оценка за третия вариант за полагане на газопровод. В отговор операторът на проекта заяви, че новото изискване е "умишлен опит за забавяне на завършването на проекта".
През април Nord Stream 2 изпрати писмо до агенцията, в което информира за набъбването на разходите със 100 млн. евро следствие от новото изискване на датските власти.
Според писмото, получено от Reuters, работата по третия вариант за полагане на газопровода би довела до забавяне на стартирането на проекта с до 8 месеца и допълнителни разходи от още 560 млн. евро. Планираният бюджет на проекта е 9,5 млрд. евро.
"Забавянето на проекта ще доведе до значителни финансови загуби за "Северен поток-2", се казва в писмото до Датската апелативна камара за енергетика с искане да отмени искането на властите за трети маршрут. Компанията Nord Stream 2 пояснява, че многократно е искала властите да информират за състоянието на заявленията ѝ, но не е получила отговор.
"Газпром" финансира половината от разходите по проекта, другата половина е осигурена от германските компании Uniper и BASF, англо-холандската Shell, австрийската OMV и френската Engie.
Reuters разполага с писмо от Датската апелативна камара на енергетиката, в което тя потвърждава, че Nord Stream 2 обжалва решението за третия маршрут на газопровода. Агенцията отказа да предостави подробности.
Nord Stream AG 2 отказа да коментира конкретни цифри, добавяйки, че забавяне от няколко месеца ще доведе до разходи от няколкостотин милиона евро. "Закъснението от няколко месеца ще доведе до допълнителни разходи от няколкостотин милиона евро, но не можем да ги оценим напълно, тъй като крайният ефект ще зависи от решенията на съответните органи", заяви представител на Nord Stream 2.
През юни операторът на проекта оттегли заявлението си от 2017 г. за полагане на газопровод през датски териториални води на юг от балтийския остров Бьорнхолм. Копенхаген може да наложи вето върху тази опция. През 2017 г. Дания прие закон, който ѝ позволява да блокира изграждането на съоръжението през нейните териториални води от съображения за сигурност.
В същото време властите не могат да наложат вето, тъй като се предвижда изграждането на газопровода в изключителната икономическа зона, а не в териториални води на страната.
През май Nord Stream 2 AG обяви, че проектът ще стартира през 2020 г., а не в края на 2019 г. поради забавянето на получаването на разрешителни от Дания. Руският министър на енергетиката Александър Новак заяви миналия месец, че Москва е предложила на Киев да удължи договора за доставка на газ при настоящите условия за срок от още една година.
Коментари