Почваме да строим "Набуко" в края на юни. Който иска, да заповяда. Така премиерът Бойко Борисов откри първата за годината среща на Комитет Набуко.
Отсечката, която България трябва да построи от газопровода, е 424 километра, добави премиерът. Все още обаче консорциумът "Шах-Дениз 2", който трябва да каже какъв да е маршрутът на тръбата, не е взел решение. Това трябва да стане точно в края на юни или началото на юли.
"Набуко" е надеждата за либерализиране на енергийния сектор, за блокиране на монопола и диверсификация. А в Европа твърде много се говори за напредък, но не се случва нищо. Години наред имаше разходи само за административни срещи и някои големи компании (бел. ред - RWE) в крайна сметка излязоха от "Набуко", коментира още Борисов, предаде БГНЕС.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев отбеляза, че предстоят пет стъпки през март, април, май за подаване на подаване на оферти за закупуване на определени количества газ, конкретни параметри по търговските отношения свързани с консорциума "Шах-Дениз 2". "Това ще се случи през април и май. Не трябва да закъсняваме със сроковете, затова конкретно ги разписахме. Като председателстваща страна в политическия комитет през следващите шест месеца ще направим необходимото да окажем натиск върху компаниите в съответните страни-участници, за да се вземат решенията на време", обеща той.
Попитан какво точно ще строим, министър Добрев каза: "Премиерът заяви, че до средата на годината ще сме готови с всички разрешителни да започнем строителството на българската отсечка от "Набуко". Тук Добрев веднага направи уточнението, че става дума за развитието на идеята за изграждане на първа фаза от Южния газов коридор, която предвижда строителството на интерконектор между България и Турция.
В края на миналата година стана ясно, че международната проектна компания Nabucco International е предложила на консорциума "Шах Дениз 2" да придобие 50% от проекта "Набуко". Останалите 50% ще се разпределят между сегашните акционери. За целта всеки от тях трябва да продаде част от своя дял на консорциума "Шах-Дениз 2" до достигане на въпросните 50%.
Една от компании в Nabucco International е и Българският енергиен холдинг (БЕХ), която притежава в него дял от 16,67%. Останалите са австрийската OMV, унгарската МОЛ, румънската "Трансгаз" и турската "Боташ". Доскоро в консорциума участваше и германският енергиен гигант RWE, който в края на миналата година взе решение да се оттегли от проекта. Предвижда се германците да продадат дела си в него на австрийците.
В консорциума "Шах-Дениз 2" 51% се държат от британската British Petroleum и норвежката Statoil (по 25,5%). По 10% имат азерската СОКАР (ГНКАР), руско-италианската LUKAgip (в нея участва "Лукойл"), френската Total и иранската NIOC. 9 на сто има турската петролна компания TPAO.
Трънливият път на "Набуко"
"Набуко" беше замислен още в началото на новото хилядолетие (2002) като газопровод за доставянето на алтернативно на руския газ. Първоначално се предвиждаше тръбата да бъде захранвана с ирански газ, но поради политически и икономически съображения тази възможност беше отхвърлена. Това постави "Набуко" пред сериозното изпитание, свързано с намирането на суровинна база, с която да бъде запълнен.
Малко неправилно "Набуко" беше обявяван за конкурент на "Южен поток". Проблемът е в това, че преди да достигне до конкуренцията с руския газопровод "Набуко" трябваше да преодолее конкуренцията с останалите тръбопроводни проекти, които се предвиждаше да бъдат изградени от Каспийския регион за Западна Европа. На първо място това е вече действащият отчасти интерконектор Турция-Гърция-Италия, който беше основният конкурент на "Набуко" до 2009 година.
"Звездният" миг на "Набуко" настъпи през 2009 годийна, която започна с руско-украинския газов конфликт, който постави под съмнение надеждността на Москва като доставчик и на Киев като транзитьор на руския природен газ. Именно през същата година се появиха възможността в средносрочна перспектива за доставка на иракски газ, защото "синьото гориво" от Азербайджан беше недостатъчно, за да превърне "Набуко" в икономически изгоден проект.
Ситуацията започна коренно да се променя още в началото на 2011 година, когато компанията-оператор на находището "Шах-Дениз" (основната суровинна база за "Набуко" с възможност за доставка на около 16 милиарда куб.м., но едва след стартирането на многократно отлаганата втора част) British Petroleum предложи свой алтернативен и по-евтин вариант вместо "Набуко".
В същото време цената на дългия около 4000 км газопровод с първоначален капацитет от 30-31 милиарда куб.м. нарасна почти три пъти – от 5 милиарда евро на 15-16 милиарда, което накара много от участниците в него да се замислят дали да го реализират.
На Коледа 2011 година Азербайджан и Турция най-накрая след дълги години успяха да постигнат газово споразумение. Баку и Анкара се споразумяха за строителството на газопровод, който ще доставя 10 милиарда куб.м. азерски газ за европейските пазари от 2017 г. Цената на Трансанадолския газопровод е 3,8 милиарда евро. На 31 декември 2011 дойде и съобщението от енергийното министерство, че Анкара вече не подкрепя напълно "Набуко". През януари 2012 заден ход по проекта започна да дава германският гигант RWE. Президентът на компанията доктор Юрген Гросман заяви, че смята тръбата за доста скъпа.
"Важното е каспийският газ да пристигне в Европа в такъв обем и там, където ни е необходим", каза тогава той, отбелязвайки, че RWE ще се радва да получи гориво и по други канали. "Дали този газопровод ще се нарича "Набуко" или "Турандот", за нас не е важно", посочи той. "Напротив, ще се радваме на всички варианти, които не изискват от нас сериозни финансови инвестиции", категоричен бе Гросман. Малко по-късно и друг участник унгарската МОЛ също изрази скептицизъм. Така се стигна до преразглеждането на първоначалния вариант на "Набуко".
В опит да бъде съживен тъпчещия на едно място проект неговите акционери предложиха да се изгради по-къса и по-евтина тръба, наречена "Набуко-Запад", по която да се транспортира между 10 и 23 милиарда куб. м. газ годишно от турско-българската граница към Австрия. Този вариант поне засега е подкрепян от консорциум, включващ австрийската компания OMV, унгарската МОЛ, румънската "Трансгаз", българската "Булгаргаз" и турската "Боташ".
Позицията на България
България винаги е подкрепяла газопровода "Набуко". Тази позиция е била заявявана на всички енергийни форуми, както и по време на двустранните преговори със страните достачвчици (Азербайджан) и транзитьори (Турция). На 5 декември миналата година Росен Плевнелиев обяви ред чуждестранните журналисти, акредитирани в страната, че газопроводът "Набуко" е "тотален приоритет" за България. Неговото изказване беше направено на фона на току-що оповестеното желание от германския енергиен гигант RWEЕ да напусне проекта.
През същата 2012 министър-председателят Бойко Борисов обяви, че страната ни настоява първа копка на "Набуко" да бъде направена на 10 януари, т.е. днес. Става въпрос за искането ни да започне изграждането на българо-турската газова връзка като част от "Набуко", както и да ползваме за целта част от предоставените от Европейската комисия 200 млн. евро за развитие на газопровода.
Коментари