Три са нещата, без които човек не може да оцелее – кислород, вода и храна. И докато върху първите две все още няма установен пълен монопол на разпределение, то при въпроса с храните нещата далеч не стоят така.
С всяка изминала година храните поскъпват. Това е световна тенденция, но и европейска. И основна причина за растежа на цените в Европа са субсидиите, които хвърля ЕС за развитие на селското стопанство. Затова колкото по-бързо те отпаднат, толкова по-скоро пазарът ще се регулира и ще ядем по-евтина храна.
От Втората световна война насам в Европа под една или друга форма има субсидиране и държавна намеса в селскостопанския сектор – главно за да се обезпечи възстановяването на Стария континент след опустошителните военни действия. Със създаването на ЕС на дневен ред излиза и се сформира първата обща политика на Съюза – Общата селскостопанска политика (ОСП). Нейната цел е да защити обезпечеността на пазара с хранителни продукти, както и да гарантира благосъстоянието на фермерите, тъй като те развиват бизнес, силно зависим от природни фактори.
В навечерието на новия програмен период и определянето на новия бюджет на Европейския съюз, ОСП е изправена пред сериозни промени. Предвид факта, че за селскостопанския сектор ЕС отделя най-много средства от бюджета си дори и в днешно време, със сигурност всеки гражданин на България и ЕС би си задал въпроса какво всъщност се случва с тази политика, тъй като в крайна сметка тя се финансира от нашите данъци и има ли изобщо смисъл от нейното съществуване?
През 2012 година 42% от бюджета на ЕС отиват за селско стопанство, което като абсолютна стойност представлява около 45-50 млрд. евро. Огромна сума, но по-важният въпрос е как се изразходва тя.
Същност на ОСП
По своята същност ОСП се дели на т.нар. два стълба. Първи стълб е известен като „директни плащания” – тук се разпределят средства за притежаване на единица площ земеделска земя. Най-общо казано това означава, че ако сте земеделец колкото повече обработваема земя имате, толкова повече пари ще получите – дори например можете да използвате тази земя за пасбище с обяснението, че възстановявате почвата, за да отглеждате дадена култура след време. Към този стълб влиза още националното съфинансиране.
Вторият стълб е всъщност и елементът от ОСП, който изглежда логичен. Парите, които Европа дава по него, са предназначени за развитие на селските региони – модернизация на селски стопанства, подпомагане на млади фермери, агроекологични плащания, селски туризъм, Натура 2000.
85% от бюджета на ОСП се дава по първи стълб. И ако ви се вижда крайно невероятно, че ЕС може да дава повече пари за едно пасбище от 10 декара, отколкото за една градина с домати от 5 декара, то редно е да кажем, че европейските субсидии по това перо изобщо не са еднакви за всички страни-членки. Най-много получават фермерите в Гърция – 570 евро на хектар, а най-малко тези в Латвия – 83 евро на хектар. За България сумата е 190 евро на хектар.
Все пак в това отношение се предвижда постепенно изравняване на субсидиите, но то ще стане някъде в далечно бъдеще. Защото формулата им за отпускане се базира на данни за селското стопанство години назад. Но България е в ЕС от само шест години, а Франция – от 1951 година, макар тогава ЕС да не съществува в сегашната си форма.
Безумието „директно плащане за единица площ” нанася и друга непоправима вреда – то фокусира производството на селскостопански продукти в една тясна специализация. Произвеждат се във все по-големи количества култури, които могат да се отглеждат с по-лесно на по-големи площи – например житни култури и рапица. А култури, при които това е по-трудно – да речем плодове и зеленчуци, се изтикват в миниманса. У нас над 70% от субсидиите отиват при зърнопроизводители, на второ място са животновъдите, следвани от производителите на тютюн, а едва от тази година дял от европейското финансиране отиде и при производителите на плодове и зеленчуци.
Субсидиите вредят и на самите производители – това доказва статистиката. През 2011 година рентата за земя е „гълтала” 60% от отпуснатите субсидии, а предварителните изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ) сочат, че през тази година процентът е ... 100. И причината е се крие в омагьосания кръг, който създават тези субсидии – повече производство, по-ниска изкупна цена на продукцията, по-малък приход, увеличаване на площта за производство, нарастване на търсенето на земя, вдигане на рентата, още повече субсидии за единица площ и т.н. Статистиката също го показва – ако през 2005 година доходите на един български фермер са 100 единици, то през 2011 са около 60-70 единици. И за този период има само една година на увеличение над 100 единици – 2008 година, когато по-голямата суша в САЩ и Западна Европа обособи по-голямо търсене, от което българският земеделски сектор имаше полза.
Нова Зеландия – добър пример за Европейския съюз
Ще загине ли селското стопанство без да има поне някаква минимална протекция? Едва ли. Типичен пример като доказателство, че земеделските производители ще се приспособят, е Нова Зеландия. До 1986 година селското стопанство там е субсидирано изключително интензивно от държавата, като особено големи средства се отделят за овцевъдството – продуктите от този подсектор отиват главно като износ за Великобритания.
Когато обаче през 1986 година се подписва Единния европейски акт за реформа на институциите на ЕС във връзка с присъединяването на Португалия и Испания и ускоряване на процеса на вземане на решения в подготовка за единния пазар, митата за търговия с Нова Зеландия се увеличават и овцевъдството съвсем не е добра перспектива. Тогава новозеландският селскостопански сектор сам инициира промени и поисква отмяната на субсидиите за селско стопанство. Останалото е история, както се гласи народната мъдрост – а и малко статистика (с любезното съдействие на ИПИ):
растежът на селското стопанство в страната на годишна база преди премахването на субсидиите е 1%, а след премахването им – 5,9%
делът на селското стопанство от икономиката на страната в момента на премахването на субсидиите е 14,2%, а едно десетилетие след махването им – 16,6%
отпада специализацията на фермерите в овцевъдство и те се насочват към други земеделски сектори
темпът на обезлюдяване на селските райони – проблем, който е много сериозен в ЕС, се забавя значително.
Извод – действащата пазарна икономика намира начин сама да урегулира нещата.
Преговорите за рамката на ОСП в периода 2014-2020 година все още продължават. Засега се търси компромис по следните предложения за промяна на политиката:
- таван от максимум 200 хил. евро субсидия на година за един земеделец
- 40% от средствата по първи стълб да са за базово разплащане
- 30% от средствата по първи стълб да са обвързани със зелени мерки (биопроизводство или програмата Натура 2000 например)
- 2% да отиват за млади фермери
Ако тези предложения се приемат, ще има напредък, макар и не крайно добро решение. Защото едрите земеделци така или иначе вече подготвят планове за фиктивно раздробяване на активите си, т.е. взимат се повече пари посредством повече заявления за кандидатстване за субсидии на привидно отделни стопанства, които на практика се контролират от едно лице или група лица. Затова докато има субсидиране, играта ще върви – със сигурност в ОСП първи стълб трябва да изчезне, за да не се стигне до „селскостопански балон”.
Автор: Ивайло Петров
Коментари