Зеленчукопроизводството и овощарството преминават през дълбока криза в последното десетилетие.
За периода 2002-2011 г. стойността на продукцията от тези два сектора е намаляла с над 60% по базисни цени, а делът им в растениевъдството и като цяло в селското стопанство намалява респективно със 76 и със 73 на сто. За същия период площите, реколтирани със зеленчуци, спадат с 61%, а тези с трайни насаждения (овошки, без лозя) – с близо 30%.
Вътрешното производство е недостатъчно да покрие търсенето, като по този начин от износител страната се е превърнала в нетен вносител на плодове и зеленчуци.
Съседството на страната с държави като Турция и Гърция, където топлото време продължава много по-дълго, дава възможност за внос на определени култури на ниски цени през по-голямата част от годината. Това от своя страна поставя българското производство под натиск или да се окрупни, или да се специализира в области, в които има конкурентно предимство.
През последните две-три години се наблюдава задържане на площите при някои култури, инвестиции в нови насаждения и леко повишение на добивите. Въпреки че е рано да се говори за пречупване на негативната тенденция, секторът изглежда е на важен кръстопът.
Ново изследване на Института за пазарна икономика прави опит да отговори на въпроса „Кои са перспективните култури за българските производители?”. За целта се използват два основни индикатора – вътрешно търсене и възможности за износ. На базата на математически изчисления се определя конкурентното предимство на страната при културите, при които се наблюдава трайно нарастване в търсенето. Така получените резултати можем да обобщим по следния начин:
Плодове |
||
Най-перспективни |
С потенциал |
Без потенциал |
1. Орехи |
1. Кайсии |
1. Сливи |
2. Малини |
2. Праскови |
2. Ябълки |
3. Череши |
3. Грозде |
|
4. Ягоди |
4. Киви* |
Зеленчуци |
||
Най-перспективни |
С потенциал |
Без потенциал |
1. Гъби |
1. Моркови |
1. Домати |
2. Краставици |
2. Зеле |
2. Пипер |
3. Грах |
3. Лук |
3. Картофи |
* за кивито липсват необходимите данни, за да бъде оценена неговата конкурентност, но въпреки това е включено, тъй като отглеждането му е възможно, а търсенето – високо
В случая под „Най-перспективни” се има предвид тези култури, при отглеждането на които България има конкурентно предимство след приемането на страната в ЕС.
„С потенциал” са тези култури, при които трябва да се положат допълнителни усилия и инвестиции за подобряване на ефективността на производството и/или при които търсенето в ЕС нараства или е стабилно, дори при намаляващо търсене в България.
„Без потенциал” не означава непременно, че тези култури нямат никакво бъдеще и производството им трябва да бъде спряно. При тях обаче е необходимо драстично подобряване на ефективността (инвестиции в увеличаване мащаба на производството, в техника и материалната база, оптимизация на работния процес, понижаване производствените разходи и т.н.). В противен случай те ще отпаднат от само себе си.
Пълният анализ е достъпен ТУК.
Коментари