Селското стопанство в България започва да се възстановява след години на слаби инвестиции и фрагментация, при която ориентираната към износа земеделска индустрия се справя добре, а по-малките ферми виждат благоприятни възможности в продажбата на качествен продукт в чужбина. Щетите, нанесени през 90-те години на миналия век, далеч не са поправени, което не позволява на фермерите в страната да постигнат потенциала си, съобщава британският в. "Файненшъл Таймс".
Земеделската индустрия в страната е съсредоточена върху житото, най-вече в Добруджа, която от хиляди години е житницата на Европа. България изнася около 2,5 милиона тона жито на година, което не е лошо за малка държава. От друга страна, едрият рогат добитък в България намаля наполовина след рухването на комунизма - от 632 359 глави през 1989 до 314 900 миналата година, съобщават местните медии, цитирани от Ройтерс. Спадът е симптом за упадъка на земеделието и обезлюдяването на части от провинцията при трудния преход, през който премина икономиката.
Земеделието генерира 3,64 милиарда лева (2,4 милиарда долара) през 2011 г. или 5,6% от БВП, сочат данни на Българската народна банка. Но това подценява значението на сектора извън основните населени центрове в България, особено сега, когато много индустрии в малките градчета замряха. Един от резултатите от рухването на колективните селски стопанства от времето на комунизма през 90-те години на миналия век е днешното фрагментирано състояние на земевладенията. През това десетилетие, с няколко изключения, селското стопанство (както повечето сектори в страната) беше лишено от инвестиции, както държавни, така и частни. Нещата започнаха да се оправят в последните десет години с възстановяването на икономиката и предоставянето на средства от европейските фондове, подпомогнати от конкурентните предимства на България. Но много дребни фермери продължават да изпитват затруднения, а ниските нива на усвояване на европейските средства продължават да пречат на възстановяването.
"България има природните ресурси от гледна точка на земята", казва израелски инвеститор в българското земеделие, пожелал да остане анонимен. "Тя има и много добро разположение за износ, на Черно море и Дунав, и добра земеделска традиция. Но най-големият проблем е консолидацията на собствеността - земята е раздробена на малки парцели и е много трудно да купиш големи парцели земя", допълва той. Инвеститорът казва още, че 90-те години на миналия век са били "загубени години", от които България продължава да се възстановява. "Приватизацията беше направена много неикономически. Имаше страхотна техника в много кооперативи, но по-голямата част от нея беше унищожена, въпреки че има няколко оцелели, които са много успешни", заяви той.
Колкото до намаляващия едър рогат добитък, простото обяснение е, че голяма част от него е била изядена в посткомунистическите кризисни години. Евгени Спиров, който притежава ферма за едър рогат добитък и овце в Централна България, казва, че действителният спад в цифри след 1989 г. може би е над 50%. "Причините са сложни. Да започнем от самото начало, когато големите кооперативи бяха затворени и едрият рогат добитък беше върнат на множество дребни собственици, които нито имаха намерение, нито средства да се грижат за него. Дори да искаха, неприватизираните държавни предприятия за производство на колбаси бяха толкова неефективно и корумпирано управлявани, че това се отрази на всички в снабдителната верига до началото на приватизацията през 1998 г. Така че логичният край на едрия рогат добитък беше в кланицата - или в страната, или в чужбина", казва Спиров.
Той отбелязва още, че България не е страна, в която се консумира много говеждо месо, българите предпочитат свинско, пилешко и в определени сезони агнешко. Едва в последните години те започнали да проявяват интерес към качественото говеждо. Но въпреки слабото вътрешно търсене Спиров казва, че България има потенциал да се превърне в износител на качествено месо. "Ние имаме много ливади за отглеждане на едрия рогат добитък и малко животни. Това дава възможност за отглеждане на едрия рогат добитък на свобода, което е уникално за Европа. Близостта на България до Близкия Изток е страхотно предимство за износ на висококачествено говеждо и агнешко", допълва той.
Според Спиров настоящата система на европейски субсидии е насочена към мащабно, но с ниска добавена стойност зърнопроизводство и трябва да бъде преструктурирана, за да стимулира отглеждането на висококачествени посеви като известните някога български рози и биопродукти, както и към говедовъдството. Компании като Био България, собственост на българската тенис легенда Магдалена Малеева, са пионери в износа на висококачествени органични продукти. Но те остават предприятия, заели определена ниша, които в обозримо бъдеще ще съжителстват със значително по-голямата земеделска индустрия. Хубавото е, че поне след всички тези изгубени години, инвестициите идват.
Коментари