Инвестицията в земеделски земи загуби своята атрактивност. Ако допреди година имаше много купувачи и малко продавачи, сега е точно обратното. Наблюдава се сериозен отлив от земеделието както на чужди инвеститори, така и на български. Само преди дни беше финализирана поредната голяма сделка, пише в. „24 часа".
Мултинационалният фонд „Серес" продаде 186 000 дка земеделски земи. С това за последната година собствеността си смениха над половин милион декара.
Още 2 млн. дка земеделска земя се очаква да излязат на пазара за продаване от инвестиционните фондове до година. Те вече не им носят досегашната висока доходност. Тя дори падна до 3% или под нивото на лихвите по депозитите.
Сериозен знак за липсата на бизнес перспектива бе излизането от пазара на земеделска земя на фонда „Серес", в който участваха големи институционални инвеститори като австрийската банка „Райфайзен", компанията „Рослин кепитъл партнерс" и двамата чуждестранни банкери - бившият председател на „Дойче банк” за Азия Мартин Лоут и Ричард Дън, бивш член на изпълнителния комитет на „Мерил Линч”. През 2006 г. тази внушителна група започна бизнеса си със земя. а 7 години по-късно се отказа от 186 000 дка, посочва още изданието.
Италианската компания „Бруно форм", която обработваше сериозни земеделски територии в село Ръжево, също се оттегли от този бизнес.
Проблеми затрудняват и китайската държавна компания „Тянджин" във Видинско, като основните са разпокъсаната земя и унищожените напоителни системи.
Затова не се оправдаха и очакванията за крупни инвеститори от арабския свят. Дори българска правителствена делегация с представители на големи собственици на земя обиколи Катар и Кувейт. След дискретно проучване тамошният бизнес се въздържа от реални сделки в България. Освен разпокъсаността и разрушената напоителна система, инвеститорите от Катар и Кувейт не рискуваха заради нестабилната икономическа и политическа ситуация у нас.
Преди време Петър Николов от Националния съюз на земеделските кооперации обобщи ситуацията така: „Нивите ни са разпокъсани и не могат да имат цени като в останалите европейските държави” . Николов поднася и сериозния факт, че в момента у нас се напояват 340 хиляди декара, докато преди е имало поливни системи за 12 милиона декара.
„Цената на земята ще продължи да върви надолу, докога не мога да кажа, но това кара много хора да се опитват да продават сега преди да е стигнато дъното", коментира Радослав Христов, зам.-шеф на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Около 350 лева на декар са реалните сделки, на които се продава земеделската земя.
След ниските изкупни цени на пшеницата, надеждите на фермерите, че те ще бъдат компенсирани от слънчогледа и царевицата се оказаха илюзия. И при другите две основни земеделски култури цената е с над 40% по-ниска от миналогодишната.
Всъщност още през 2012 г. се появиха индикации за изтегляне на големи играчи от пазара. Акционерите в един от първите фондове за инвестиции в земя „ЕЛАРГ фонд за земеделска земя", обявиха, че го ликвидират. Преди това продадоха притежаваните 180 000 декара.
Друго голямо дружество - „Адванс терафонд", продаде през 2012 г. 1/3 от своите 240 000 дка.
Сред активните инвеститори в земеделието беше и лидерът в производството на алкохолни напитки „Винпром Пещера". През юни обаче компанията продаде 100% от дяловете си в дъщерната „Омега агро инвест", която притежава 160 000 дка, и излезе от земеделския бизнес.
„Нашата основна цел за продажбата е да избегнем очаквания спад в цените на земеделските земи и съответните загуби, които щяхме да претърпим от това", коментира при финализиране на сделката изпълнителният директор на „Винпром Пещера" Иван Папазов. Според него тенденцията е ясна - инвестициите в ниви са високорискови, с бавна възвръщаемост. Пазарът на земя е трудно прогнозируем и селското ни стопанство не е конкурентоспособно в международен план.
Експертите очакват, че подобни сделки и прегрупиране на големите играчи на пазара ще има и в бъдеще. Прогнозите са, че фирми от други сектори ще се разделят с част от съпътстващите си бизнеси, включително свързани и със земеделие и инвестиции в земя, и ще се фокусират върху основната си дейност. Според брокери 20% от играчите на пазара на земя не разбират от този бизнес.
Затова и много по-дребни земеделски производители фалират. Според регистъра на публичните продажби, воден от камарата на частните съдебни изпълнители, в момента се продават над 610 земеделски имота и земи. По последни данни за 3 години броят на земеделските производители е намалял с 30 на сто. Освен това има още 4 млн. дка пустеещи земи. Безспорен факт, който се споделя от всички играчи, е, че в момента пазарът на земя в България среща много затруднения. Липсва цялостна и последователна държавна политика за подпомагане. Комасирането на разпокъсаните ниви става трудно и бавно. Според експертите само окрупнените парчета земя имат реална пазарна цена, докато за маломерните тя е прекалено надута.
„Земята в България е много разпокъсана затова са нереалистични високите цени, които някои очакват при продажба", коментира пред „24 часа" Лиу - служител на „Тянджин". Според него проблемът дошъл, защото след кризата в строителството у нас много хора се пренасочили към земеделските земи. Така се появили хора със свободни пари, които изкупували всичко без ясна визия какво да правят.
Докъде ще падне цената на земеделска земя след 350 лева за декар, брокерите не се наемат да прогнозират. Факт е, че тези 2 милиона декара, които ще излязат на пазара, ще повлияят сериозно на фермерския бизнес. Цените ще вървят надолу и случайните играчи в него, ще загубят, коментира вестникът.
Коментари