Водещите представители на земеделския сектор у нас излязоха с официално становище в подкрепа на обявения търг за продажба на земи по Държавния поземлен фонд.
Експертите коментират, че това ще е вторият национален търг след приетия от СДС Закон за собствеността и ползването на земеделска земя през 1991 г.
Председателите на най-големите земеделски организации - Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, Асоциацията на земеделските производители и Асоциацията на собствениците на поименни компенсационни бонове апелират за старта на този търг от 2010 г.
„Знаем за този търг от две години, бил е повод на множество дискусии с Министерството и регионалните дирекции”, коментираха от бранша в сутрешния блок на Би Ти Ви.
Сега е най-правилният момент търга да се случи, защото интересът към покупката на земи е в своя пик, заради наближаващия нов програмен период на ЕС.
„Тези земи трябва да бъдат продадени до 2013 г. като част от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), за да бъдат включени в следващия програмен период на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз за 2014-2020 г. Така за тях секторът ни ще получи по предварителни сметки 30 млн. лева, а ползите от това за всички са факт, който никой не може да обори”, споделят представителите на асоциациите.
Обявените от Министерството на земеделието 150 000 дка земи са последните, които три поредни правителства не са успели да продадат или отдадат под аренда, след провеждането на множество областни и общински търгове през последните 10 години.
„Тези земи представляват едва 5% от Държавния поземлен фонд. Те са пустеещи и малки парцели, които от години опитваме да продадем, но не представляват инвестиционен интерес, защото са 8-ма и 9-та категория”, коментират от министерството.
Повечето от тези земи са около или по средата на частни земеделски земи, на които се отглеждат трайни насаждения или има ферми и стопанства. Тези държавни земи сега пустеят и никой не иска да ги вземе под наем за 3 или 5 години, защото инвестициите в трайни насаждения са изключително големи, а тези срокове много малки. Сега обаче се пускат наведнъж абсолютно всички тези земи, които реално не се стопанисват.
От това овощарите, животновъдите и земеделците в страната ликуват, защото ще могат да участват в търга и чрез него да закупят тези земи, които сега само им пречат, за да ги облагородят и използват за разширяване на своя бизнес. Освен за развитие на селското стопанство, „изчистването” на тези земи ще се отрази и на обикновените хора, категорични са в сектора.
Крайните цени на жизненоважни продукти могат значително да спаднат до няколко години. Сред тях за хлябът, млякото, месото и редица други. Също така се предвижда да бъдат открити много нови работни места, с което да се стимулира намаляването на безработицата и то в региони с изключително високи проценти на такава.
По данни на Министър Мирослав Найденов близо 80 млн. лева ще са преките и косвени приходи от този търг, но не за министерството, а за обществото, посочва Кросс.
Законът приет през април 1991 г. от 78-ото правителство на България не предвижда друг начин за продажба на тези земи, а притежателите на компенсационни бонове и земеделците от години чакат държавата да „изчисти” тези пустеещи ниви, за да може секторът да ги върне в обръщение.
Министърът акцентира, че търгът е изцяло законосъобразен, позовавайки се на Закона за собствеността и ползване на земеделска земя. В него е заложено, че министърът на земеделието организира търгове и с Правилника за приложение и специална наредба се урежда редът за закупуване на земя от Държавен поземлен фонд на собственици на компенсаторните бонове.
„Собствениците на бонове могат да участват в търговете като продадат земите, като при всички случаи при номинал от около 0,80 лв. това ще донесе печалба. Несправедливостта ще бъде поправена, защото емитирането е било на номинал 1 лв.“, допълни още той.
Търговете за продажба на земя от Държавния поземлен фонд са единственият начин за възмездяване на хора, които по някакъв начин са загубили земите си, включително от Беломорска Тракия, коментира днес в интервю за агенция Фокус проф. Пламен Мишев, ръководител Катедра „Икономика на природните ресурси” в УНСС.
По думите му провеждането на търгове не е нещо ново и се случва в последните 15-16 години. Редовно се правят такива търгове за продаване на държавна земя срещу поименни бонове. Почти всяко правителство го е правило, така че това не е нещо ново нито като практика, нито като организация на дейността, каза проф. Мишев.
Обикновено голяма част от тези търгове имат намерение да продадат една голяма по обем земя, но това най-често не се случва. Според него продажбата на земя от Фонда имат редица положителни страни.
Първото положително нещо е, че това е някакво възмездяване на хора, които са загубили нещо. На второ място, по този начин се вкарва реална земя в стопанския оборот. Държавата не е добър стопански субект и е по-добре тази земя, която е един уникален ресурс, да си намери истинския собственик и той да я вкара в производството. Ако е била необработваема и ако не са успели да я дадат под аренда или под наем, за нея не се получават и субсидии, каза той.
Според проф. Мишев, не е реалистично да се мисли, че ще бъдат продадени всички 150 000 декара, които са обявени. Търговете обаче са и начин да се осъществи уедряване на стопанствата.
В България проблемът е малко сложен, не се извърши навремето, има разкъсана собственост и това много пречи за възникване на ефективни стопански единици. Предполагам, че има интерес да се купят парчета, които са в съседство на някакви блокове, на арендатори или на собственици, което значи един вид комасация. Както и да се погледне – е полезно, каза той.
Коментари