Продължаващият вече цяла седмица скандал между Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и енергийното министерство намери донякъде развръзка. След като на няколко пъти енергийният министър Теменужка Петкова припомни на оплакващите се от високата цена на тока организации на работодателите (КРИБ, АИКБ, БСК и БТТП), че токът за бизнес нужди се търгува на свободния пазар и всяка сделка на Българската енергийна борса се отчита и параметрите ѝ са публично видими, а ако имат съмнения за картел на търговци на електроенергия, да го внесат, членовете на АОБР сториха точно това – подадоха сигнал до КЗК.
В сигнала се посочва, че основните доставчици на електроенергия на свободния пазар у нас са АЕЦ Козлодуй ЕАД и ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД, които осигуряват около 54% от годишното производство на електроенергия в България и решително доминират производството на електроенергия за свободния пазар с дял от около 92%. За първите девет месеца на 2017 г. двете централи реализират над 70% (или 9,94 ТВтч) от произведената от тях електроенергия през своите онлайн електронни платформи, а през Българска независима енергийна борса ЕАД (БНЕБ) продават 4,16 ТВтч. При това, за същия период средната цена, постигната на собствените им платформи, е 64,10 лв./МВтч, докато средната им цена през БНЕБ е 78,48 лв./МВтч., оплакват се работодателите, които виждат в това „координирано поведение“.
В сигнала до КЗК пише и, че "значителни обеми бяха търгувани към определени търговци при неясни условия, обезпечаващи непазарни предимства спрямо останалите участници. Вероятно е да са сключвани анекси по вече договорени продажби през онлайн електронните платформи на АЕЦ и ТЕЦ МИ2, с които да са предоговаряни условия, в т.ч. обеми, допустими отклонения, срокове - естествено, сключването на анекси не се регистрира на електронната платформа и не може да стане публично достояние, което означава, че всичко изброено би било непазарно конкурентно предимство за съответния купувач, страна по договора/анекса".
Припомняме, че преди 1 януари, 2018 година, двете държавни енергийни дружества, както и всяко друго държавно енергийно дружество в България, нямаше задължение да регистрира на Българската енергийна борса двустранните договори, които сключва на своите онлайн платформи.
Сигналът на АОБР е подаден, след като КЗК вече обяви, че започва по собствена инциатива проучване на електроенергийния пазар в България. Последният засега секторен анализ на КЗК на пазара на производство, търговия, пренос и снабдяване с електрическа енергия е правен през 2013 година. Тогава КЗК установи наличие на злоупотреба с господстващо положение от страна на снабдителни и разпределителни предприятия на българския енергиен пазар и. наложи санкции в размер на приблизително 6 млн. лв. за извършени нарушения изразяващи се в дискриминиране на лицензираните търговци на ток и ограничаване на търговията с електрическа енергия по свободно договорени цени.
Коментари