Какви опасности за енергетиката и икономиката ни крият промените в изискванията на Европейския съюз за по-високи прагове на вредни емисии, които предстои да бъдат въведени с нов регламент към директива на Съюза. Това бяха основните теми на дискусия, организирана от КНСБ, на която присъстваха представители на държавата, експерти, както и бизнесът.
Припомняме, че в Брюксел се обсъждат нови лимити на емисиите при големите горивни инсталации и по-конкретно занижаване на равнищата на серен диоксид и живак. Документът разглежда инсталации с входяща мощност над 50 мегавата. Обхванати са всички видове конвенционални централи, както и индустриални горивни инсталации, използващи конвенционално гориво (въглища, биомаса, торф, течни и газообразни горива, отпадъци). Очаква се документът да бъде гласуван на 28 април тази година от специална комисия, създадена от страните-членки в рамките на чл. 75 на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването).
Дискусията беше открита от председателя на синдикатите Пламен Димитров, който обяви, че подготвяните промени представляват голям натиск срещу държавите-членки. "Това ще доведе до абсолютен крах на въгледобива, както и до крах на цялата икономика", категоричен той.
По думите му по-високите правгове на вредни емисии ще доведат до отпадане на между 3 и 5 хил. мегавата базови мощности и може да се достигне до режим на тока за гражданите.
След него думата взеха експертите от Министерството на околната среда и водите, което е ведомството, което представлява страната ни в преговорите. Служебният зам.-министър Мариела Начева която обяви, че позицията на страната ни е, че критериите, които предстои да бъдат наложени, са твърде амбициозни за България и трябва да има алтернативни норми, които да бъдат постижими.
От министерството напомниха още, че срещу страната ни има стартирала процедура, заради мръсният въздух в Гълъбово и за да не се стигне до плащане на солидни санкции, трябва да се намалят мощности.
От МОСВ хвърлиха и яснота около самия документ, който предстои да бъде приет. "На 28 февруари Съветът на министрите на околната среда подкрепи промените на схемата за търговия с вредни емисии", уточниха те, като по думите им "за" промяната са гласували 19 държави, сред които Франция, Германия, Люксембург, а 9 са били против. "България беше една от тези 9 държави, останалите бяха Литва, Италия, Латвия, Полша, Румъния, Кипър, Унгария и Хърватия", каза Силвия Рангелова от Дирекция "Координация по въпросите на ЕС" към министерството на екологията.
По думите ѝ до момента е постигнат само първият етап на приемане на този регламент, като той ще бъде гласуван на 28 април. "Интересното е, че в него няма никаква оценка на въздействието, а нашето виждане е, че такава оценка е нужна", добави Рангелова.
Тук се Пламен Димитров се намеси емоционално, като заяви, че не се интересува дали срещу България стои Франция или Англия. "Зад нас стоят 150 хил. души, които ще останат без работа", категоричен беше той. Според ведомството обаче работа на българските евродепутати да привлекат още държави на наша страна по време на обсъжданията на документа.
В дискусията се включи и зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков, който обяви, че промените в директивата ще засегнат 45 площадки с 45% принос към енергетиката. Според него това няма как да не постави под въпрос енергийната сигурност на страната.
"Ние сме изключително загрижени и правим всичко възможно да подкрепим МОСВ, които са водещи в този дебат", добави той. Зам.-министърът обърна внимание и на нуждата от сериозни инвестиции, за да се изпълнят новите изисквания на ЕС. "Не е изобщо ясно обаче откъде ще дойдат тези инвестиции", уточни той.
Според Пламен Николов, който е зам.-директор на "ТЕЦ Марица-изток 2", последните години в ТЕЦ-а са инвестирани 500 млн. лв., за да се покрият "зелените" норми, наложени от Съюза. "През 1985 г. нивото на въглеродни емисии е било 2.3 млн. тона. Към 2015 г. то е 0.07 млн. тона, което е понижение с 87%. Сега се предвижда 30% намаление от 0.07. Това е пренебрежително малко на фона на инвестициите, които трябва да се направят", уточни той, като добави, че според него това са "едни пари, които трябва да се дадат на някого, за да се покрият изискванията. "Много по-лесно е да минем и да засадим гори", завърши той.
Зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов също се включи в дискусията, като пресметна, че ефектът върху икономиката на страната от готвените промени ще е 50 хил. работни места. "В свързаните индустрии ще бъдат засегнати 100 хил. души", пресметна той.
Според евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев документът е нещо, което в най-скоро време ще стане факт. "Ние трябва да предотвратим неговото завършване в този вид, още повече влизането му в сила в този му вид", добави той. По думите му промените в директивата ще влязат в сила 4 години след приемането им в Европейският парламент.
Петър Курумбашев, евродепутат от левицата, коментира, че липсата на български еврокомисар пречи на решаването на проблема. Колегата му Георги Пирински беше още по-краен, като обяви, че промените поставят в опасност енергийната сигурност на Европа.
Тук в дискусията отново се включиха синдикатите, като Владимир Топалов от миньорския синдикат на „Подкрепа” обяви, че исканите нива на живак не са покрити от нито една европейска централа. Почти същото важи и за азотния окис, като само няколко централи могат да покрият тези изисквания.
Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов от своя страна е категоричен, че от България се иска да постигне нива, които никой никога не е постигал. "Да, но като се приеме регламентът, веднага ще се появи продавачът на начина да се достигнат, нали?", запита той риторично. "Ние тук сме мрънкащата периферия, правят нещо, което ни убива и после ни наричат мрънкащи", завърши той.
Коментари