Провокирани от неспоменаването в медиите на имена на фирми и търговски марки от опасения за скрита реклама, бизнес организации и предприемачи апелираха по време на форум в София успехът да бъде изваден от анонимност.
"Проблемът, който се поражда от премълчаването на корпоративните успехи, е многоизмерен – на обществото не се предоставя пълноценна информация, от друга страна се изгражда и утвърждава негативен образ на страната, а съществуващите възможности на български компании остават незабелязани", изтъкна главният управител на Германо-българската индустриално-търговска камара и инициатор на кампанията "Да извадим успеха от анонимност!" д-р Митко Василев.
"Важно е да говорим за успеха на компаниите и заради положителния пример за бъдещи инвеститори в България", подчерта още той и изрази надежда за промяна в регулациите и постигане на по-широка публичност на успехите на българските предприятия и предприемачи.
"Имаме знак от парламентарната комисия по култура и медии, че предстои реконструкция на медийния закон и че някои регулации могат да бъдат променени", съобщи председателят на БСК и медиен предприемач Радосвет Радев. "Регулациите произведоха автоцензура", алармира още Радев и разказа как събеседници в телевизионни интервюта публично се извиняват, ако неволно споменат търговска марка. "Да върнем свободата на журналистите да отразяват успеха", настоя той.
С упрек към медиите, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев повдигна въпросите: "Защо добрите практики са анонимни, а проблемите – назовани поименно?"; "Изобщо черногледството в България официална религия ли е?"; "Успехът вдъхновяващ пример ли е или е повод за завист и обяснение, че е резултат на нагласени обществените поръчки?".
Той е категоричен, че България е далеч над средното равнище по дял на индустрията в брутната добавена стойност. "Първите пера на износа ни са машиностроенето и автомобилостроенето и електротехниката и електрониката", изтъкна Велев, а за обществените поръчки и публичните инвестиции уточни, че са от порядъка на 6 млрд. лв. при 120 млрд. лв. БВП и при около 300 милиарда оборот от продажбите на компаниите, което е около 2% от БВП.
"Но се обяснява всеки успех с нагласени обществени поръчки, което е обида за огромното мнозинство почтени предприемачи, които движат икономиката напред", възрази на медиите и общественото мнение той. "Не всички са маскари. Но ако слушаме новините излиза, че всички са маскари", заключи с огорчение Велев.
Съснователят на социологическа агенция "Тренд" Димитър Ганев представи резултати от проучване, според което 31% от анкетираните преценяват, че икономиката се движи в позитивна насока, 49% - в негативна; 63% заявяват, че биха желали да научават повече за български предприемачи, 17% - не. Само 18% одобряват неспоменаването на успешни компании в медиите, а 59% не одобряват, изтъкна още той и добави, че по въпроса може или не да се прави в България успешен бизнес, обществото е раздвоено, но все пак с 39% срещу 34%, надделяват позитивните нагласи, същевременно, доста сериозен е делът на тези, които не могат да преценят – 27 %.
На въпроса има или няма добри възможности за професионална реализация в производствените предприятия в България, 32% казват, че има, 42% - че няма, 26% не знаят и не могат да преценят.
По въпроса какво първо трябва да направи правителството или кои са най-големите проблеми в България, винаги социалните въпроси излизат на първо място, отбеляза Ганев и конкретизира, че като основни проблеми в проучването се очертават увеличаването на заплатите и разкриването на нови работни места.
53% от анкетираните не познават успешни български продукти на външни пазари и само 20% познават и посочват кисело мляко, казанлъшка маслодайна роза, българско розово масло, млечни продукти и саламурено сирене. "Това са традиционни продукти на поне 8-9 десетилетия и сред тях няма нищо от електрониката, нищо от автомобилната индустрия, въпреки обиколките на премиера за откриване на нови производствени мощности", коментира Ганев.
По въпроса дали в българските медии преобладават позитивни, или негативни новини, резултатите са категорични - според 11% от анкетираните преобладават позитивните новини, а според 74% - негативните, посочи още Ганев.
"Българинът е в 19 век с мускалите на Бай Ганьо и с киселото мляко - това е неговата информираност за момента", коментира Лидия Шулева, председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към ГБТИК и изрази недоумение от изграждането на такъв образ за България в съзнанието на нейните граждани.
Като контрапункт на киселото мляко и гюмовете с розово масло, Лъчезар Богданов от консултантската компания "Индъстри Уоч" посочи, че най-големите експортни групи продукти в съвременната българската икономика са електрически съоръжения – с повече от 3 пъти ръст, в сравнение с преди 10 години; машините – с над 2 пъти ръст и компонентите за автоиндустрията – с над 6 пъти ръст. За сметка на това, има стагниране при шивашката индустрия и част от суровините, отбеляза той. Като фактори за постигнатия растеж той посочи новите инвестиции, новите технологии, иновациите.
"Всъщност, между 80 и 90% от реалния икономически растеж за последните 17-18 години идва от повишаването на производителността, не от увеличаването на заетите, т.е. със същия брой хора правим много повече", обобщи Богданов. "Най-вероятно това ще и пътят напред, който ще изисква отново инвестиции, нови хора с идеи, със знания, с капитал, технологии, машини, които да успяват да направят българския работник по-производителен и в крайна сметка всички да забогатяваме", обясни той.
"Нашата държава е много по-добре от преди 20 години", увери основателят на "Тракия икономическа зона" инж. Пламен Панчев. "Над 2 млрд. евро са инвестирали компаниите които построили предприятията си тук. Това са повече от 180 компании и вече над 25 световни лидери", уточни той и заключи, че "това е много ясен категоричен резултат, че условията в България за инвестиране са много добри".
Коментари