Растежът на българската икономика през 2016 г. ще бъде 2,9%. Това гласи ревизираната прогноза на Института за икономически изследвания при БАН на редица макроикономически показатели за страната. Предишното очакване, представено през май, бе за увеличение от 1,9 на сто.
„Самите ние сме изненадани от повишението, тъй като няма видими индикатори за него, освен евентуално данните за туристически сезон и добрата селскостопанска година“, коментира резултатите доц. д-р. Виктор Йоцев, като уточни, че растежът не е устойчив, тъй като е в условия на задържани темпове на износ и намаляващ внос. „Устойчиво е да виждаме нарастващи обеми на вноса, което създава заетост, доходи. В дългосрочен план растежът на България винаги е бил свързан с обема на вноса“, заяви той.
Оказва се, че страната ни е на 7-о място в ЕС по темпове на растеж. Очакванията на икономистите от БАН са за увеличение от 2,2% през 2017 г. и 2,7% през 2018 г.
Външен сектор
Експортният потенциал на България е силно нарушен, сочи оценката. „Ако преди проблемът беше, че имаме какво да изнасяме, но нямаме пазари, сега сме в обратната позиция – няма продукция“, заяви доц. Йоцев. Затова той смята, че едва ли можем да разчитаме на износа като силов двигартел на растежа.
Фискален сектор
У нас се наблюдават големи фискални излишъци (към края на август остатъкът е над 3 млрд. лева), но те са реализирани в условия на практически липсващи преки чуждестранни инвестиции.
„И са факт не защото рязко сме повишили събираемостта или приходите, а защото не изпълняваме разходната си част. Особено що се отнася до инвестиции и капиталови разходи. По план през 2016 г. те трябваше да бъдат над 6 млрд. лева, а имаме недоизпълнение от 2 млрд. лева по капиталовата сметка. В приходната част много малко е било преизпълнението над 50%, дори 2015 г. е била по-добра“, каза Йоцев.
По думите му е малко вероятно планираният дефицит от 2% да бъде постигнат, по-скоро ще става дума за стойности около 0,8 – 1% и то при спокойна ситуация в страната.
Фискалният резерв е рекордно висок – 15 млрд. лева, но се наблюдава нелогичната ситуация при толкова големи излишъци да продължава тегленето на огромни заеми. „Това са политически решения, които на нас ни е трудно да си обясним. Но вероятно са свързани с извънредни разходи, които ще имаме – плащанията по дълга за АЕЦ „Белене“, компенсации, които трябва да се изплащат по проектите с „Марица Изток“ и др“, заяви още Йоцев.
Банков сектор
При неособено добра конюктура и промяна на структурата на активите, печалбите на банките в България се увеличават, отбелязаха анализаторите.
„Банките все повече изместват ролята си към търговски предприятия, чиято цел е да печелят. Основен фактор за увеличената им печалба са приходите от валутни сделки, които нарастват със 117 млн. лева на годишна база“, коментира доц. д-р Григорий Сарийски.
Наблюдава се леко съживяване на кредитирането, като набъбналият обем идва до голяма степен от рефинансиранията - просто банките крадат клиенти едни от други.
Освен това банките повече се насочват към чистия банков бизнес – започват да си ограничават рисковете, готови са да правят по-големи отстъпки, стремят се да печелят основно от лихви. Условията в сектора продължават да насърчават кредитния туризъм – близо 2/3 от трезорите облекчават условията по лихви и такси през първите тримесечия на годината.
Външен дълг
От началото на 2016 г. ръстът на външния дълг е 1,5 млрд. лева. Значително увеличение има в публичния сектор, за сметка на това в частния се наблюдава 1,6 млрд. лева спад. За това заслуга имат най-вече търговските банки, при които намалението на дълга е 519 млн. лева. Анализаторите очакват до края на годината или в началото на следващата да има нова емисия външен дълг.
При пазара на труда прогнозите на икономистите от БАН не се променят спрямо пролетта. Тенденцията остава възходяща – заетостта нараства, особено в сектори като промишленост, търговия и услуги.
Коментари