Ситуацията изисква бюджет с фокус към запазване на стабилността, която в момента е сериозно разклатена от популизма в парламента. Това заявиха икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) при ежегодното си представяне на алтернативния държавен бюджет.
"Очакванията са, че следващата година ще бъда по-лоша и за световната, и за българската икономика. Затова най-добър за фиска би бил един консервативен бюджет", заяви главният икономист Десислава Николова.
Влошените прогнози в глобален мащаб се дължат на забавянето на китайската икономика, Brexit, по-ниския растеж на САЩ, смяната в посоката на цените на петрола.
В България очакванията за растежа също претърпяха ревизия. И ЕК, и МВФ, и МФ прогнозират увеличение от 2,5 - 3%, но от ИПИ подчертават, че тези прогнози са правени преди оставката на кабинета, а политическата нестабилност тегли надолу растежа. Според експертите е реалистично да се говори за 2%.
"Едно нещо в рамката на финансовото министерство е много странно за всички икономисти - че са използвани стари данни за БВП. Не е отразена ревизията, която повиши БВП за миналата година с 2 млрд. лева и оттам цялата прогноза е подценена със 700 - 800 млн. лева", заяви Николова. По думите ѝ от една страна тези пари създават своеобразен буфер, но е вероятно, ако бъдат събрани, да се похарчат непрозрачно по усмотрение на правителството в края на годината.
Иконмистът Калоян Стайков припомни ефектите, които имаха политическите кризи през 2013 и 2014 г. върху бюджета - по-малко приходи и повече разходи и в крайна сметка влошаване на дефицита. "Нестабилната ситуация създава огромни проблеми. За съжаление не сме Белгия и Испания да фунционираме без правителство. Сериозният риск заради случващото се в политически план е голямото увеличение на дефицита", коментира той.
Друг риск, според експертите, е да не би депутати да се опитат да се възползват от ситуацията и между първо и второ четене да вкарат в бюджета допълнителни разходи, които да създадат дългосрочни проблеми.
Програмата за саниране
Според икономистите от ИПИ програмата за саниране, която бе временно спряна от регионалния министър Лиляна Павлова заради липса на пари, е една от най-лошите фискални програми.
"Тя беше пропагандно въведена. Решава частен проблем, което не е работа на държавата и създава очаквания, че ще го реши за всички. По тази логика трябва да правим разходи за саниране до 2100-ната година. Казва се, че парите били подсигурени. Това не е вярно. Подсигурен е заем и този заем се връща от бюджета. Т.е в момента тези, които санират, харчат едни пари, които в бъдеще данъкоплатците ще трябва да платят", обясни Петър Ганев.
Алтернативният бюджет
Алтернативният бюджет на ИПИ предвижда нулев дефицит, като подготвя фиска за посрещане на една по-неблагоприятна година, както в икономически, така и в политически план. Сред основните акценти са залагане на буфери както в приходната част (очакваните приходи от концесията на летището в София), така и в разходната (например, задържане на 5% от разходите на всички бюджетни разпоредители до последното тримесечие на годината); приемане на бюджета за 2017 с балансирано салдо; замразяване на разходите за текуща издръжка в публичния сектор и обуздаване на ръста на субсидиите; занижаване на капиталовите разходи до едно по-реалистично ниво; отказ от увеличението на осигурителната вноска за държавна пенсия; отпадане на възможността за отказ от пенсионни спестявания във втория стълб (частните пенсионните фондове) и прехвърлянето им към солидарната система.
Коментари