Ще продължим политиката си за изпреварващо нарастване на минималните доходи. Тя може да бъде критикувана като нов данък върху производството, но се видя, че обратното разрушава пазара на труда и на него остават само хора без квалификация. Това каза финансовият министър Владислав Горанов по време на ежегодната среща на бизнеса с правителството.
Различни теми на форума дискутират премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, управителят на БНБ Димитър Радев, анализаторът Иван Кръстев и др.
По думите на Горанов корупцията е предимно емоционална категория дотолкова, доколкото ако се превърне в реалност, трябва да е предмет на наказателно преследване. "И ако погледнем към данните от последните социологически изследвания, се вижда, че ние далеч не държим първото място - едно общество като българското, което постига един от най-високите ръстове на икономиката, няма как да е най-неуспешното от гледна точка на правилата", каза Горанов, цитиран от БГНЕС.
„Образованието е приоритет на страната, особено с инвестиции в средното образование като фактор за развитието на икономиката и бизнеса и липсата на кадри. Но големият проблем е висшето образование, чиято система е изградена консервативно и затворено и е отдалечена от реалностите на икономиката”, подчерта министърът.
"Грешният стимул за масовизация доведе до пълна деградация и до отблъскване на младите българи, които предпочитат да учат в чужди ВУЗ-ове. Добрата новина е, че тази тенденция малко по малко се обръща. Преди са се връщали у нас хора над 40 г., докато сега си идват млади хора във възрастовата граница 20-29 г. Тук започват да растат и доходите, което е белег, който задържа квалифицираните кадри у нас. Между 2000-2016 г. имаме нарастване в пъти на производителността на труда, което дори се случва в период на криза . Но кризата на пазара на труда крие и нови възможности. Къде са предимствата на сегашната криза? Българският бизнес започва да се приспособява към по-интензивно производство, с повече модернизации и нови технологии", каза Горанов.
Тенденции в ЕС
Централните банки започнаха да говорят вече за разширяване на икономиката, заяви друг от участниците във форума Гунтрам Волф, директор в Брюгел.
Миграцията в ЕС вече стана сила в икономиката. Един от примерите е Великобритания, с пристигането на мигрантите, където те са вече икономическа сила, каза той. В Германия имаме също значителна част мигранти, което оказва поддръжка на икономиката и така квалифицираните местни работници отиват на по-високи нива в йерархията, смята той. Възприятието на миграцията е доста различно от реалността. Ако питаме гражданите на различните европейски страни какъв процент са емигрантите- мюсюлмани ще се окаже, че те надценяват техния брой, т.е. има изкривена представа по темата. Съпротивата в европейските страни към миграцията, идваща от страни извън ЕС е много по-голяма, отколкото от миграцията на хора от страни на ЕС, каза Волф. Според Евростат българското население е намаляло между 1.5-2 млн. души от времето на падане на Берлинската стена, което е тревожно. В Източна Европа се получава дефицит на работна ръка, което е спирачка за развитието. И какво трябва да направи в тази ситуация България? Висшето образование и инвестицията в него може да подсили миграцията на младите хора, но разширяването на средното образование би могло да има позитивна роля в икономиката. Необходими са и силни институции за намаляване на корупцията, смята Волф.
В доклада на МВФ от декември 2017 г. се говори за силната финансова система в България, което е също гаранция за успех. Има разговори за въвеждане на еврото, но в Западна Европа има съпротива срещу това България скоро да влезе в еврозоната и това не е тайна. Общественото мнение в Германия говори за това, че хората там са доста скептични, посочи Волф. Знаете какви са критериите- номиналната конвергенция, за което ще ви уверят, че тук страната ги е изпълнила, но по- неясни са нещата при икономическия растеж в България, която догонва Европа, въпреки, че той е с добри показатели. Неофициалният критерий е за институционалното качество- в Германия има безпокойство, че в България може да се случи нещо като гръцкия опит - липса на финансова дисциплина, нестабилна финансова система, спад на БВП.
Много хора имат това опасение, подчерта Волф. Българските намерения доказват пред ЕС, че България в момента води една стабилна финансова политика и може да нарасне доверието в страната ми, което би било едно фантастично послание, но скептицизма все още е на високо ниво и трябва да се отчете, заключи Волф.
Коментари