През последните месеци всички се вълнуваме главно от здравните аспекти на пандемията от коронавирус. Но инфекцията от Covid-19 има и социални измерения, които нерядко директно се отразяват на здравето.
"Не всички социални слоеве в обществото са изложени на еднакъв риск от инфекция. А заразените не преболедуват болестта по един и същи начин. Как ще се заразиш и ще боледуваш зависи от професията и доходите."
Това споделя пред БНР директорът на Института за здравна социология към университетската клиника в Дюселдорф проф. Нико Драгано.
-
Коронавирус: Опасно е, че българите живеят толкова натясно
В България над 40% от хората живеят в пренаселени жилища. В ...
виж още
Живеещите в бедните квартали и хората с нископлатени професии се заразяват по-често с новия коронавирус. Тежките случаи на Covid-19 в повечето случаи са безработни и социално слаби, отчита експертът след анализ на данни от големи болници в Германия.
По-бедните често страдат от хронични заболявания, а те от своя страна са причината за по-тежкото боледуване от коронавирусна инфекция.
Учените засега не са напълно наясно с директни последици за здравето след боледуване от Covid-19. Но не по-малко опасни са индиректните социални последици, които са резултат от ограничителните мерки, въведени срещу разпространението на заразата. "Затварянето на предприятия и карантината се отрази много по-пагубно на нископлатените работници, отколкото на ръководния персонал", отчита проф. Драгано.
Друг голям риск за хората с ниски доходи е, че те не могат да работят от вкъщи. "Онези, които не могат да си останат вкъщи, защото професията им не го позволява, често са хора с по-ниски доходи. Такива са на първо място медиците, но освен тях работещите в социалните грижи, в почистващи фирми, в градския транспорт, в супермаркета и т.н. Тези хора са изложени на по-голям риск от зараза", обяснява експертът.
"От вкъщи могат да работят предимно служители с по-високо образование и по-високи доходи, чиито професии позволяват самостоятелна работа. Така че и професията е определяща за риска от зараза", посочва той.
Получаващите по-малко са по-ощетени и в схемата 60/40, тъй като финансовата помощ зависи от размера на заплатата им. "Когато нископлатените служители получават едва половината заплата, често изпадат под социалния минимум. За разлика например от добре платен университетски професор, който вероятно ще може да се справи и само с 60% от заплатата си", отчита германският социолог.
Схемата обаче е начин да се избегне трайната безработица, която иначе заплашва много хора.
Децата в бедните семейства също страдат повече. Много от тях нямат необходимите електронни устройства за дистанционното обучение. Често те така или иначе изостават в образованието си, а сега ножицата се отваря още повече, отбелязва проф. Драгано.
Обществото трябва насочи усилията си в помощ на най-уязвимите, каквито например са източноевропейските работници в германските кланици.
Учените отдавна са установили, че работещите при лоши условия, с временни трудови договори, с ниски заплати, обикновено имат и проблеми със здравето. Пандемията от Covid-19 просто разкри още нередности, които съществуват отдавна, но бяха пренебрегвани.
Успешните мерки защитиха здравето и живота на много хора в първите месеци от пандемията, но при разхлабването мнозина сякаш забравиха за вируса и се върнаха към обичайните си социални навици.
"В началото на пандемията ограничителните мерки се спазваха и броят на заразените растеше, но умерено. Сега нещата се промениха. А какво се случва, когато престанеш да спазваш препоръчителните мерки, се вижда в САЩ", обяснява германският експерт.
Коментари