През последните години средните заплати в частния и обществения сектор все повече се доближават, a в началото на 2022 г. тези в частния за кратко бяха по-високи. Въпреки това обаче държавната работа плаща (поне малко) по-добре от частната. Това обаче не важи за всички региони, като в най-силно развитите местни икономики частният сектор традиционно осигурява по-високи доходи на работещите.
През 2021 г. най-високите средни брутни месечни заплати в обществения сектор са в енергийните центрове Козлодуй (2951 лв./месец) и Раднево (2277 лв./месец) също Аксаково (2159 лв./месец) и София, където е концентрирана по-голяма част от държавната администрация (2009 лв./месец). В останалите общини заплатите в обществения сектор са под 2 000 лв./месец, като относително високи са в областните центрове – Пловдив, Варна, Бургас, Хасково, Смолян, Русе и в някои общини с по-особен икономически профил, като Гълъбово и Асеновград.
Прави впечатление също, че при „държавните“ възнаграждения се наблюдават относително по-малки разлики между отделните части на страната, като с под 1 000 лв. месечно са били едва 11 общини, а най-ниското заплащане е било в Грамада (823 лв./месец). Причината – централизираното определяне на нивото на възнагражденията в значителна част от публичната сфера, което в общия случай не отчита регионалните различия в икономическото развитие и състоянието на пазара на труда.
Очаквано при заплатите в частния сектор има по-чувствително разслоение. Водач тук е Пирдоп (2391 лв./месец), следван от София (2176 лв./месец), Девня (2070 лв./месец), Гълъбово (2000 лв./месец) и Панагюрище (1937 лв./месец), а в топ 10 влизат и други индустриални общини – Божурище и Летница. Важно е да се отбележи обаче, че данните за Мирково и Челопеч са конфиденциални, а те вероятно биха били сред лидерите. Формират се ясно видими клъстери с високи заплати около София, Пловдив, Габрово, Варна. С под 1 000 лв. средно брутно месечно обаче са цели 150 общини, а в Якоруда и Сърница частният сектор плаща на наетите средно под 600 лв.
В почти всички общини – 227 от общо 252, за които има данни – публичният сектор дава по-високи заплати, като най-голямата разлика е в Козлодуй, където заплатата в частния сектор е едва 40% от обществения, където са отчетени заетите в държавната атомна електроцентрала. В 8 други общини заплатите в частния сектор са под 50% от в обществения, като освен другия енергиен център Раднево останалите са сред по-слабо икономически развитие общини. Интересен е паралелът между Раднево и съседната община Гълъбово, където частният сектор, макар и с 2% надхвърля обществения – разликата идва оттам, че в този случай големите енергийни компании са частни.
Там, където частният сектор води с много местната икономика е движена от силно развита преработваща промишленост или минно дело – Пирдоп (154%), Панагюрище (145%), Летница (143%). Благодарение на бързия и устойчив ръст на заплатите в ИКТ в София частният сектор също надделява (108%), но в останалите областни центрове балансът е в полза на обществения. В периода 2018-2021 г. в почти цялата страна общественият сектор увеличава преднината си, като ръст спрямо частния сектор е налице в едва 31 общини. Сред лидерите са общините с новооткрити мини Брезник (-47 пр.п. за 4 г.) и Крумовград (-13 пр.п.), индустриалните центрове Каолиново, Куклен и Родопи.
Нарастващото надмощие на публичния сектор при заплатите в по-голямата част от страната има някои практични последствия за местните икономики. Най-важната е, че почти навсякъде в работата за държавата е по-привлекателна от тази в частния сектор, което пречи на развитието му и новите инвестиции. Разбира се, по-високите доходи в обществените структури зависят пряко от решенията на правителството и възможностите на държавния бюджет и в годините с по-умерен ръст частният сектор може да получи шанс да стопи част от разликата.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Враца се нареди на второ място по заплати след София
В 17 области у нас: Пенсиите са по-високи от минималната заплата
Пенсионерите в София са по-богати от работещите в страната
Коментари