В Европа хората, които получават средна заплата, плащат около 1/3 от доходите си под формата на данъци през 2022 г.. Това показват данни на американската организация Tax Foundation, цитирани от Euronews.
Данъчната тежест в Европа варира значително между орделните държави, като работниците в западноевропейските и по-развитите страни плащат значително повече.
Дания (максимална ставка – 55,9%), Австрия (55%), Португалия (53%), Швеция (52,3%) и Белгия (50%) са едни от страните с най-високи данъчни ставки върху личните доходи.
От друга страна – Румъния (10%), България (10%), Босна и Херцеговина (10%), Косово (10%) и Северна Македония (10%) подходните данъци са най-ниски.
Защо датските граждани не протестират срещу високите данъци?
Снимка: iStock
Не всички граждани са недоволни от по-високите данъци, включително в Дания, където те могат да достигнат впечатляващите 55,9%.
В този случай много граждани смятат плащането за инвестиция в колективното бъдеще на страната и обществото или като покупка на определено качество на живот. Струва си да се отбележи, че Дания е класирана като втората най-щастлива страна в света за четвърта поредна година, според Световния доклад за щастието за 2023 г.
Това позволява на всички сегменти от обществото, независимо от пол, социално-политическо или икономическо положение, да се възползват от едни и същи възможности, като по този начин значително намаляват икономическата и социалната тежест. По-голямата част от образованието, особено висшето в Дания, е безплатно, като студентите получават и субсидия от датското правителство.
Тази подкрепа продължава и на работното място, като родителите имат право на 52 седмици родителски отпуск, от които 32 седмици се плащат от държавата. Датският модел на пазара на труда, наречен модел на гъвкава сигурност, също осигурява гъвкавост за работодателите и сигурност за работниците, като заедно с това набляга на активното трудово участие. Това позволява както на работниците, така и на държавата да осигурят защитна мрежа в случай на безработица.
Много от хората са доволни да плащат своя дял от данъците, особено ако обществените услуги, които действително се получават, са с високо качество.
Това обаче идва и с някои недостатъци. Напрмиер, Дания трябва да предлага тези стипендии за образование на студенти от други държави от ЕС, въпреки че те рядко остават дългосрочно в страната.
Достатъчни ли са силните системи за социално осигуряване, за да компенсират високите данъци?
Снимка: iStock
За Австрия, друга държава с висока данъчна ставка – 55%, социалната система, която включва здравно осигуряване, пенсионно осигуряване и задължителна защоита срещу трудова злополука, е доста ценена. Освен тях, тя покрива и осигуровки за майчинство и безработица.
Страната изисква всички служители да бъдат осигурени, както и хората, които получават обезщетения за безработица, пенсии или получават всякакъв друг вид финансиране.
В страни като Белгия самотните хора без деца понасят тежестта на най-високите данъци, докато семейните двойки с деца се облагат с по-ниска ставка. Въпреки че страната може да се похвали с високо качество на здравеопазването, регистрацията за това може да е дълъг и сложен процес, включващ социалноосигурителен фонд и регистрация в обществен здравноосигурителен фонд.
На данъкоплатците в Белгия се удържат почти 65% от доходите им.
Месечните осигурителни вноски също се добавят към данъчната тежест. Например, ако живеете в Белгия със заплата от 45 000 евро годишно, ще бъдете обложени с 25% данък за доходите до 15 200 евро, с 40% над 26 830 евро, с 45% до 46 440 евро и с 50% над 46,440 евро. Освен това ще трябва да платите и 13,07% осигуровки.
Има и специална социалноосигурителна вноска, която варира между 9,30 и 60,94 евро на месец. Следователно нетната заплата ще е приблизително 1867 евро на месец.
Имайки предвид, че минималната работна заплата в Белгия е 1994,18 евро на месец, преди данъци, месечното възнаграждение при заплата от 45 000 евро би оставило работещите на нива, близки до тези след удръжките на данъците.
Това води до нарастващо разочарование сред белгийците през последните години, които се чувстват ощетени и смятат, че не получават достатъчно услуги за данъците, които плащат, спрямо скандинавските страни.
Шведската данъчна агенция се ползва с изключително високо доверие
Снимка: iStock
Подобно на Дания, шведските граждани също нямат нищо против да плащат по-високи данъци, като при тях ставката достига 52,3%. В замяна на плащанията към държавата те получава добре функциониращо общество и висококачествени обществени услуги.
Шведската данъчна агенция Skatteverket е една от най-доверените и уважавани институции в страната, като отстъпва по рейтинг единствено на Шведската служба за патенти и регистрация (PRV) и отдела за имоти Lantmateriet.
Това се дължи на факта, че данъчната агенция участва в повечето аспекти от живота на гражданите, включително раждания, бракове, преместване на имоти и смърт, като гарантира, че се предоставя високо качество на услугата. Тя предоставя и много удобства за потребителите, така че да им спести повечето административни усилия.
По-ниски данъчни стимули в страните от Източна Европа?
Снимка: iStock
За страните от Източна и Югоизточна Европа като Румъния, България и Босна и Херцеговина, които още развиват своята инфраструктура и икономики, по-ниските данъци са начин за привличане и задържане на чуждестранни инвестиции.
Тези страни често предоставят по-евтин труд и производствени разходи, данъчни облекчения и изобилие от неизползвани пазари и възможности. Освен това често могат да осигурят по-добър стандарт на живот, тъй като разходите за живот са доста по-евтини от повечето западноевропейски страни.
Южна и Източна Европа също има някои от най-бързо развиващите се икономики като България, Северна Македония, Румъния и Кипър се разглеждат като следващите места за растеж за няколко компании и индустрии.
През последните месеци обаче държави като Румъния се опитват да увеличат данъците за служителите в софтуерния сектор. Правителството също се опитва да премахне освобождаването от плащане на здравни осигуровки за служителите в сектора на строителството, храните и селското стопанство, за да увеличи данъчните приходи.
Освен това в Босна безброй допълнителни удръжки идват върху данъка върху дохода. Например, нетен доход от 1000 евро идва с огромните 562 евро данъци и вноски, платени и работодателя, и от служителя, което принуждава много компании и фирми да избягват да предлагат договори на пълен работен ден.
Това от своя страна допълнително насърчава вече силния черен пазар – основна пречка по пътя на страната към растеж през последните 30 години или откакто обяви независимост от бивша Югославия през 1992 г.
По-високите заплати компенсират ли високата данъчна тежест?
Снимка: iStock
В някои случаи средните заплати в страните с по-високо данъчно облагане, като Дания и Австрия, също са по-високи, което до голяма степен облекчава част от финансовия натиск. Според Евростат средната годишна заплата в Дания през 2022 г. е била около 62 972 евро, а в Австрия тя достига 68 690 евро.
Това се дължи на по-откритото договаряне на заплатите, както и на по-силния акцент върху образованието и ученето през цялата кариера. Някои държави отчитат по-силно търсене на кадри във високоплатени сектори като финанси, банкиране, право и медицина.
Може ли инфлацията да усложни данъчното бреме?
Инфлацията е друг фактор, който може да направи данъчната тежест потенциално по-тежки. Това важи с особена сила след началото на войната в Украйна, която доведе до скок на цените на енергията и храните през последните няколко години.
Другите конфликти, като войната Израел с „Хамас“, добавиха нови проблеми, като прекъсванията на доставките през Червено море, които допълнително подхранват цените на енергията и други стоки.
Ако тази тенденция продължи, покачващите се потребителски цени също ще окажат по-голям натиск върху портфейлите на хората, добавяйки нови тежести към по-високите данъци.
Въпреки че инфлацията в еврозоната падна до двегодишно дъно от 2,8% през януари, Европейската централна банка още поддържа предпазливо оптимистичен и зависим от данните подход, преди да вземе каквито и да е решения за намаляване на лихвените проценти.
Източник: Euronews
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Въвеждането на глобален данък върху милиардерите може да събере 250 млрд. долара годишно
Норвежки богаташи се стичат към Швейцария, за да избягат от високите данъци
ЕС добави нови страни към списъка на данъчните убежища
Колко българи декларират данъците си онлайн?
Коментари