Средната пенсия в 17 области е над реалния доход на хората, които работят на минимална заплата. В София средната сума, получавана от пенсионерите, е само с 5 лв. разлика от основната минимална заплата преди приспадането на осигуровките и данъците, които я намаляват още повече. В половин България средната заплата не достига две минимални заплати и сега, преди очаквания ръст на минималното възнаграждение от 710 на 780 лв., т.е. при тях имаме обратния проблем на това, което ЕК разбира под адекватна минимална заплата (50% от средната). В 3 икономически дейности с 250 000 заети ситуацията е същата – минималната заплата надхвърля 50% от средната. И същевременно българите остават с най-ниските доходи в ЕС, а след Нова година хиляди пенсионери ще са отново под линията на бедност, когато се вдигне на 504 лв. Всеки трети пенсионер ще е под прага на бедност след Нова година
С такива дисбаланси в основните социални показатели изпращаме 2022 г., натрупани благодарение на продължаващите години административни вмешателства в доходите, в които или пенсиите изостават значително от ръста на заплатите, или обратното. Това от години е и единственото действие на държавата в социален аспект, вместо усилията ѝ да се съсредоточат в стимули за растеж и укрепване между осигурителния принос и получаваната пенсия. Това са основните промени в социалната сфера тази година:
- две увеличения на пенсиите (от 1 юли и от 1 октомври), с които разходите за пенсии за 10-те месеца на 2022 г. нараснаха с 15,1% спрямо тези същия период на 2021 г., без да се включват изплащаните добавки до средата на годината; Как се вдигат пенсиите в Европа и защо са по-големи от нашите?
- едно увеличение на минималната заплата – от 1 април, като размерът ѝ се повиши от 650 на 710 лв. или с 9,2%.
Средна пенсия срещу минимална заплата
В 17 области средната пенсия е по-висока от нетния размер на минималната заплата (около 550 лв. след приспадането на данъци и осигуровки). Последните данни на НОИ са за 9-месечието на 2022 г., т.е. тук не влиза последното преизчисление от октомври, след което средната пенсия достигна 725 лв. – с 15 лв. над минималната заплата.
В София още през септември средната пенсия е 705,84 лв. – на няколко лева от размера на защитеното трудово възнаграждение. След преизчислението през октомври и увеличението на тавана от 2000 на 3400 лв., средната пенсия вероятно е задминала сериозно най-ниското възнаграждение за работещите.
Над 600 лв. средно, т.е. повече от работещите на минимална заплата, получават и пенсионерите в област Бургас – 646,26 лв., Перник – 640,32 лв., Варна – 622,61 лв., Стара Загора – 620,56 лв., Кюстендил – 609,84 лв., Софийска област – 608,58 лв. Другите области, в които преди октомврийските промени средната пенсия е над 550 лв. (реалният доход на работещите на минимална заплата) са Велико Търново, Враца, Габрово, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, Смолян, Хасково, Ямбол. Вдигат пенсиите по нов начин. Ще станат ли по-високи?
Средна заплата срещу минимална заплата
Кюстендил е водеща област по средна пенсия, но е с най-ниска средна заплата в страната заедно с Благоевград. Така минималната заплата е почти 60% от средната. В Благоевград средната заплата е 1208 лв., също значително близо до минималната – 58,8%. Не са по-различни нещата и в Хасково – 1233 лв. средна заплата, Видин – 1245 лв. и Смолян – 1251 лв. Минималната заплата се вдига до 50% от средната. Колко е това?
Средна заплата - бедни срещу богати
Регионалните различия все повече се задълбочават, вместо да се изглаждат с европейските пари. Така в София средната заплата е 2423 лв. или двойно по-висока от областите с най-ниски възнаграждения.
Още по-фрапантни са разминаванията по икономически сектори. Най-високи са доходите на заетите в ИТ сектора – 4276 лв. по данни за септември. На другия полюс са хотелиерство и ресторантьорство, където средната заплата от 1085 лв. сочи, че този сектор продължава да стои на сянка в сивата икономика. В този сектор работещите надхвърлят 124 000 през лятото, а през септември са били 94 429 души.
Другият много ниско платен сектор е ВиК, управление на отпадъци и възстановяване – средната заплата тук е 1323 лв. В сектора работят над 36 800 души. В строителството са над 120 000 души, но и тук средната заплата е едва 1363 лв.
Минималната заплата – вероятно 780 лв. от 1 януари
Очаква се правителството да увеличи минималната заплата на 780 лв. от 1 януари, с 10 лв. повече от първоначално заявеното – 770 лв., равняващо се на 50% от средната заплата за 2021 г. и според служебния кабинет отговаря на критерия за адекватност според новата европейска директива. Ново 20: Минималната заплата ще е различна за всеки, кои са най-ощетени
Синдикати срещу работодатели
Работодателите от Асоциацията на индустриалния капитал се бореха срещу промените, които биха направили минималната заплата 850 лв. от 2023 г., със следните данни:
- инфлацията от януари 2019 г. до септември 2022 г. е 27%, с колкото е нараснала и минималната заплата за същия период;
- прогнозната средногодишна инфлация за 2023 г. към 2022 г. е около 7%, съответстващо на ръста на минималната заплата от 50 лв.;
- БВП на един зает се увеличава само с 1,7% през последното отчетено тримесечие на годишна база;
- средният осигурителен доход в 13 икономически дейности с над 620 000 заети е под 1000 лв. в последните отчетени данни от НОИ за април-септември на 2022 г.;
- средната работна заплата за 9-месечието, отчетена от НСИ в 5 области (Кюстендилска, Благоевградска, Видинска, Хасковска и Смолянска), е под 1200 лв. Депутатите приеха голямо вдигане на минималната заплата
Според синдикатите обаче:
- натрупаната инфлация за последните 2 години е 25%, а ръстът на МРЗ е 9,7%;
- на един работник му се налага да работи 6,5 седмици допълнително, за да постигне покупателната способност на минималната заплата, която е имал преди 24 месеца;
- 17-18% ръст е нужен, за да се компенсира тази загуба на покупателна способност. Синдикатите искат сериозно вдигане на минималната заплата и доходите
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
От какво зависи вдигането на заплати и пенсии догодина?
Разходи за пенсии: Колко струват на хазната българските пенсионери?
Коментари