Ще донесе ли пандемията четиридневна работна седмица?

Многобройни работни места в Германия са застрашени от кризата с коронавируса. В тази връзка един от водещите синдикати в страната предложи въвеждането на четиридневна работна седмица. Може ли мярката да проработи, разказва Deutsche Welle.

От 60-те години на 20 век до днес в Германия е в сила 40-часовата работна седмица. Едва през последните години се появиха предложения за други модели на работа. Председателят на мощния синдикат на заетите в металообработващата промишленост (IG Metall) Йорг Хофман твърди, че въвеждането на четиридневна работна седмица би било подходящ отговор на структурните промени в редица браншове, като например автомобилостроенето.

"По този начин могат да се спасят работни места, вместо да се съкращават. Определен размер на компенсация на заплатите на служителите, така че колегите им да могат да си го позволят", предложи Хофман пред в. "Зюддойче Цайтунг".

Само при намаление на заплатата

Президентът на Германския институт за икономически изследвания (DIW) Марсел Фрацшер смята, че четиридневната работна седмица е възможна, но само при съответно намаление на заплатата. Защото съкращаването на работната седмица би означавало скрито повишаване на заплатите, каквото една икономика в условията на криза, като сегашната, не би могла да понесе.

Фрацшер предполага, че през идните години в много сектори на икономиката няма да има нови увеличения на заплатите. Всеки опит да се повишава цената на труда, според него, ще доведе до допълнително натоварване на фирмите, което те не могат да си позволят.

Ще въведе ли Финландия 4-дневна работна седмица? 

Представители на управляващия ХДС смятат, че предложението за съкращаване на работната седмица, дори и да е придружено от частично намаляване на заплатите, не е приложимо в браншове, намиращи се в структурна реформа.Волфганг Щайгер от Икономическия съвет на ХДС заяви, че във времена на недостиг на квалифицирана работна ръка подобна мярка би била истински опасна. "Тогава не само ще има недостиг на работна ръка, но и наличната би работила още по-малко", твърди той.

Коалиционният партньор на ХДС – социалдемократите гледат положително на идеята. "Намаленото работно време с частично обезщетение на заплатите може да бъде подходяща мярка", казва германският министър на труда Хубертус Хайл пред "Зюддойче Цайтунг". Необходимото условие е съгласието на социалните партньори по темата.

"Капитулация пред кризата"

Президентът на Института за германска икономика (IW) Михаел Хютер също е против модела за четиридневна работна седмица. Според него, "това би било не просто удължаване на кризата, а чиста капитулация пред нея". Хютер обръща внимание на факта, че през второто тримесечие БВП на Германия е спаднал с близо 10%, и предупреди, че всяко потенциално повишаване на цената на труда би застрашило работни места. Германия е в историческа рецесия

Успешните примери: Нова Зеландия и Microsoft

Други страни в света обаче показват, че моделът за четиридневна работна седмица може да е успешен, ако са изпълнени и някои други предпоставки. Един от примерите в това отношение е Нова Зеландия. От две години насам близо 200 служители на една фирма за правни консултации приключват работната си седмица в четвъртък – и то без да им намаляват заплатата.

Практиката показала, че производителността на труда на служителите се е запазила висока, независимо от намаленото работно време и без те да се чувстват претоварени.

Новозеландското правителство на премиера Джасинда Ардърн се надява да даде нови импулси за развитието на засегнатата от кризата икономика на страната. Междувременно Ардърн официално окуражи всички да изпробват нови по-гъвкави модели на труд, включително и четиридневната работна седмица.

През 2019 г. Microsoft въведе пробно четиридневна работна седмица в своя дъщерна компания в Япония. Резултатите показаха покачване на производителността с 40%. Но засега подобни модели си остават изключения.