"Изтичането на мозъци" в Европа вече е на Изток

"Изтичането на мозъци" е една от големите болки на Централна и Източна Европа. От години най-знаещите и можещите заминават на Запад в търсене на по-добър живот, което обезкървява родните им страни и ги лишава от перспективи за така жадуваното благоденствие. Дойде моментът това да се промени и Изтокът да си върне "мозъците".

Докато Европа се бори с икономическите щети от пандемията от COVID-19, на континента тече труднозабележима, но радикална промяна, свързана с разпределението на високоплатените работни места. От няколко години географията на професиите, свързани с интелектуален труд, сериозно се променя, като двигателите за растеж се преместват от запад на изток.

В Швейцария, Швеция, Холандия, Люксембург и Дания все още работят най-много висококвалифицирани (и високоплатени) специалисти, но източните държави ги настигат с бързи темпове. От 2014 г. насам работещите в областта на интелектуалния труд в Кипър са нараснали с почти 50% на глава от населението, а в Словакия, Унгария, Полша, Латвия, Португалия и България са се увеличили с 1/3 или повече. В Естония висококвалифицираните специалисти са нараснали с малко под 1/3.

Това разкрива ежегодният доклад на фирмата за дялово инвестиране Nordic Capital и Европейския център за предприемачество и реформа на политиката, който анализира работните места, свързани с интелектуален труд в Европа. Изследването, което проучва данните от 31 европейски държави и 283 региона, показва какво се случва в 4 наукоемки отрасли: технологичния сектор, информационните и комуникационните технологии, усъвършенстваните услуги и творческите професии.

Изтокът настига Запада

Цифрите са красноречиви: Източна Европа набира скорост, привличайки все повече висококвалифицирани специалисти. В момента в Естония и Унгария по-голям дял от хората в трудоспособна възраст работи в интензивни на знание бизнеси, отколкото в по-богати държави като Норвегия, Белгия, Австрия и Франция.

Най-голяма концентрация на работещи в интелектуалния труд има в словашката столица Братислава, където 22% от населението в трудоспособна възраст (т.е. всеки пети) упражнява подобни професии. Ако добавим други източноевропейски столици, отчитащи бърз растеж, като Прага, Будапеща, Варшава и Букурещ, заетите в областта на интелектуалния труд набъбват до 923 000 души – приблизително колкото тези в Лондон (с подобен размер според населението в трудоспособна възраст). Братислава, Прага и Будапеща имат по-висока концентрация на висококвалифицирани работни места на глава от населението, отколкото Лондон, докато Варшава и Букурещ имат малко по-ниска.

Донякъде това се дължи на планирането. По-ниската цена на труда и значителният дял на младите хора, завършващи висше образование, доведоха до нарастване на интензивните на знание бизнеси в страните от Централна и Източна Европа. Секторът се разраства все повече в регионите, които съчетават по-ниски заплати с по-ниски данъци и минимални пазарни регулации. Пример за това е Естония, която има едва 1,3 млн. жители, но е на 10-о място по брой работещи в интелектуалния труд на глава от населението. Неотдавна Малта имаше относително слабо развита икономика, но заложи на политиките на свободния пазар и бързо се превърна в център за индустрии като онлайн игри и блокчейн.

Случващото се в малки страни като Естония и Малта може да няма голямо значение на световната сцена, но влияе на бъдещето на Европа. Държави като Франция и Белгия имат модерна индустрия от векове, но изостават, може би защото високите данъци и бюрократичните регулаторни системи пречат на новите творчески индустрии да модернизират (или напълно да изместят) вече утвърдените. Затова и растежът им в интензивните на знание работни места е много по-бавен от този в скандинавския регион, който има високи данъци, но по-отворени конкурентни структури.

Източна Европа има все по-важна роля

Източно- и централноевропейските столици са все по-важна част от европейската машина за иновации. Успешните нови фирми все повече се основават или в Централна и Източна Европа, или си партнират с компании там. Скандинавските и западноевропейските компании все по-често възлагат част от работата си на центрове за знания в източните страни, за да намалят разходите. Това е началото на процес, в който държавите от Централна и Източна Европа ще имат все по-голямо икономическо и политическо значение. Източна Европа е заплашена да остарее, докато забогатее

Въпреки че Европа продължава да изостава от САЩ и Китай по брой на милиардерите, бъдещето на европейското предприемачество и икономически растеж изглежда светло, тъй като конкуренцията между страните от ЕС се засилва.

Бизнесите в сферата на интелектуалния труд процъфтяват все повече на изток, Франция и Белгия ще трябва да работят за привличане на рисков капитал, което ще означава приемане на нови индустрии. От началото на европейската цивилизация до Ренесанса и Индустриалната революция, именно конкуренцията между съседните държави, които се стремят да привлекат бизнес, е печелившата формула за Европа.