Евродепутатите Денис Радтке от ЕНП и Ахнес Йонхериус от Прогресивния алианс на социалистите и демократите са на мнение, че приетото от последното НС увеличение на минималната работна заплата у нас не е достатъчно, за да изпълни изискванията по европейската директива, която трябва да се постигне 80% колективно договаряне. Двамата са съдокладчици по приетата през октомври директива за минимална работна заплата в ЕС. Ще бъде ли отменена новата минимална работна заплата?
Не можем да кажем от Брюксел колко висока да е минималната работна заплата в България. Искаме от всяка държава членка да оцени дали МРЗ е адекватна – или да е 60% от брутната медианна заплата, или 50% от брутната средна заплата, това заяви Йонхериус, пише Actualno.com.
Според приетото решение на парламента от 1 февруари МРЗ за България ще бъде в размер на 50% от средната брутна заплата за период от 12 месеца, включващ последните две тримесечия на предходната и първите две на текущата година. Новият метод на изчисление ще влезе в сила от 2024 г. Бизнесът оспорва новата минимална заплата пред Брюксел
„Това е само една стъпка, пълното прилагане предполага изготвяне на план за действие какви мерки да бъдат предприети, така че да се постигне целта от 80%. Това е по-голямата част от изпълнението на директивата. Иначе, това е само една и може би най-малката стъпка, която трябва да се предприеме“, коментира решението Радтке.
На ниво ЕС беше прието МРЗ в блока да бъде адекватна, за да осигури достоен стандарт на живот. „Работниците, техните представители и членовете на синдикатите трябва да разполагат с право на обезщетение в случай на нарушаване на правилата“, гласи документът. Според него трябва да има зачитане на правомощията на националните органи и социалните партньори за определяне на заплатите, както и колективното договаряне да бъде засилено в страните, където то обхваща по-малко от 80% от работниците.
Изразена в евро, месечната МРЗ варира в широки граници в ЕС – от 332 евро в България до 2256 евро в Люксембург, според данни на Eurostat от първата половина на 2022 г.
Според Радтке няма директна връзка между МРЗ и средната работна заплата, за да се каже, че това ще осигури нормален стандарт на живот. „Тези 50% на МРЗ от СРЗ, както е в България, са нещо, което препоръчвам. СРЗ в България също е нещо, което имахме предвид при изготвянето на директивата. Трябва да има и други политически стъпки“, заяви той.
Йонхериус пък добави, че ако има ниска СРЗ и към нея се обвърже МРЗ, тя също ще е ниска. „Всеки човек трябва да може да си плаща наема, да си купи храна, но и да живее нормален живот – да си позволява дрехи, мобилни устройства и т.н.“, посочи тя, като даде пример с нейната страна – Нидерландия, където МРЗ е на доста ниско ниво спрямо средната заплата. По думите ѝ в България акцентът трябва да е върху повече колективни трудови договори, укрепване на правата на профсъюзите. „Ако искаме по-високи заплати, най-добрият път е повече хора да сключват колективни трудови споразумения и така да бъдат увеличени заплатите“, смята Йонхериус.
Ахнес Йонхериус каза, че работещите ще са печелившите от директивата. „Това засяга работниците в цяла Европа, във всички сектори и отрасли. В основата на директивата е заявлението за постигане на достоен стандарт на живот, да се намали неравенството във възнагражденията. Заради цените на хранителните продукти и цените за горивата хората имат трудности да свързват двата края, така че трябва да подобрим живота им“, заяви тя. Разходите за живот скочиха драстично, обедняваме
Около 26 млн. души в Европа все още са в положение на бедност, въпреки че работят. „За да достигнем прага за достоен начин на живот, трябва да се отчита и покупателната способност в държавите членки. Хората да могат да си купуват облекло, хранителни продукти, да се грижат за себе си и семейството си. Чрез директивата слагаме една идея за кошница от стоки и услуги, които можете да си позволите“, допълни Йонхериус.
От своя страна служебният вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров посочи, че са били против начина, по който беше реализирана законодателна инициатива за промяна на механизма за минималната работна заплата от предишното Народно събрание. Минималната заплата се вдига сериозно, но от догодина
Основната причина е, че минималната заплата трябва да се определя на 1 септември с акт на МС за следващата година. Според нормативната уредба обаче съгласувателните процедури със социалните партньори трябва да са поне месец. Това означава, че проектът за минималната заплата трябва да е готов най-късно на 1 август. Най-ранният срок обаче, в който НСИ може да изчисли заложените параметри, по които ще се определя минималната заплата е 12 август. „Това създава затруднения при прилагането. Ние ще се опитаме да приложим този текст, дотолкова и както е възможно“, добави Лазаров и припомни, че са обяснявали, че евродирективата трябва да се транспонира в законодателството до 2 години, след приемането ѝ през октомври 2022 г. До 2 години минималната заплата става 50% от средната
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Минималната заплата се вдига до 50% от средната. Колко е това?
Депутатите приеха голямо вдигане на минималната заплата
Бизнесът: Вдигане на минималната заплата ще повиши безработицата
Коментари