Бизнесът иска работниците сами да си плащат осигуровките

Да се промени сега действащата схема на плащане на осигуровките у нас (60% за сметка на работодателя и 40% за сметка на работника), като служителите да плащат по-високи и дори да поемат целите осигуровки. Това се предлага като мярка срещу недекларираната заетост в страната в представената от Асоциация на индустриалния капитал в България Национална карта на недекларираната заетост, пише вестник "Труд". Не един, а 3 дни болнични да не се плащат, иска бизнесът

Според проф. Емилия Ченгелова, която представи изследване по темата, по този начин ще се намали икономическият интерес на работодателя от недекларирана заетост и в същото време ще се увеличи интересът на работника, не само да има трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение.

Друга мярка е осъвременяване на трудовото законодателство, за да се изключат "вратичките", които сега позволяват наемането на хора без договор. Работодателите искат и да се въведе системи от бонуси и стимули за коректните фирми. 29 на сто е недекларираният труд в България, показва изследването на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Проучването е проведено сред 630 предприятия, в които освен работодателят, въпросник попълват и работниците.

Пет вида недекларирана заетост се използват у нас. Най-честата практика е работа на договор с фиктивни клаузи, като част от парите се дават на ръка. На второ място се прилага практиката да не се плаща извънреден труд, както и да се ползват прикрити трудови договори - тоест сключва се граждански договор, за да не плаща работодателят осигуровки. Едва след това идва практиката да се наемат хора без трудов договор, а на последно място е използването на фалшива самонаетост, обясни проф. Ченгелова. 

91% от работниците и 83% от работодателите смятат, че недеклариран труд има, защото законите у нас оставят вратички. Други фактори са ниските санкции, както и демотивацията на хората да плащат осигуровки, защото не вярват в здравната и пенсионната системи, показва още изследването. Германия не може да се справи с работата "на черно"

Според заместник-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров различни изследвания за сивата икономика у нас показват, че делът ѝ намалява. За последните 10 години делът на икономиката на светло се е повишил от 64% до 80 на сто, допълни той. Пандемията показа колко е важно работниците да се осигуряват на реалните доходи. Сега се видя, че на помощта на държавата може да се разчита, само ако бизнесът работи на светло, отбеляза и зам.-министърът на финансите Даниела Петрова.

Най-често се работи "на черно" във Видин и Ямбол

Най-често се работи без трудов договор в областите Видин (33,5%), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5%). Най-ниските дялове са установени в областите Кюстендил (24,1%), Смолян (23,6%) и Търговище (21,1%), показва още изследването на АИКБ. Най-много хора, които работят, без да се спазват трудовите им права, има в секторите преработваща промишленост, строителство, ремонт на автомобили и селско стопанство.

Колкото по-ниско квалифицирано е дадено наето лице, толкова по-силно е уязвимо то към включване в практики на недекларирана заетост, обясни проф. Емилия Ченгелова. По думите ѝ колкото по-високо в йерархията е наетото лице, толкова по-ниска е вероятността да работи, без да се спазват трудовите му права.