Безработицата е под очакванията, но значителна

Кризата с коронавируса сложи край на рекордните постижения на пазара на труда, които бяхме свикнали да наблюдаваме през последните няколко години. Съдейки по данните от последните 1-2 седмици обаче изглежда и че ударът по заетостта не е бил толкова тежък, колкото мнозина очакваха след обявяването на мерките и фактическото забраняване на дейността на цели отрасли на икономиката за два месеца. Нека разгледаме въздействието на кризата и ограничителните мерки върху отделните икономически дейности през данните за безработицата, събрани от Агенцията по заетостта в хода ѝ.

"Разплитането" на чистия ефект на кризата е нелека задача, тъй като генерирането на нова безработица е част от нормалното функциониране на пазара на труда; падането ѝ под определени граници дори навежда на мисълта за ниска гъвкавост на трудовия пазар. Освен това, извън загубилите работата си в следствие на прякото забраняване на определени дейности (ресторанти, барове, спортни събития, култура, транспорт), има и непряко засегнати – от свързаните отрасли, които в нормални времена обслужват затворените, но и фабрики, спрели работа заради липсата на поръчки от западните си партньори. Далеч не е без значение и ефектът на политиките за запазване на работни места, най-вече по линията на схемата "60-40", пише в свой анализ Институтът за пазарна икономика.

Според данни от Агенцията по заетостта между 13 март и 22 май общият брой на новорегистрираните безработни е 137 000 души, от които 88 000 души са пряко засегнати от кризата. Това число е много под някои очаквания, които предвиждаха над 200 000 нови безработни, дори и да допуснем, че и част от 50-те хиляди безработни, които не са посочили кризата като причина за загубата на работата си, са били засегнати от нея. Тъй като кризата все още не е свършила и възстановяването на трудовия пазар не е започнало, е рано да правим крайни заключения. По-интересни обаче са данните за отраслите, от които идват новите безработни, представени в графики 1 и 2 по-долу, които дават представа за тежестта на удара, нанесен им от кризата.

Графика 1: Брой новорегистрирани безработни по икономически дейности в периода 13 март-22 май 2020 г.

Очаквано най-много са новите безработни в хотелиерството и ресторантьорството – секторът, голяма част от чиято дейност (практическа цялата, освен доставките на храни и напитки по домовете) беше спряна. В общия случай фирмите в него не разполагат със значителни спестявания, които да могат да покрият рязко свиване на приходите почти до нула, а работниците са по-често млади и с не особено високо образование и квалификации. Въпреки това, загубата на работни места в туризма засега е доста под очакванията – новорегистрираните безработни в сектора са 29 700 и са малко над 16% от всички заети в него според данните за целия отрасъл за 2019 г.

Трябва да имаме предвид обаче, че за разлика от други отрасли на икономиката, ефектът от кризата върху туризма ще е доста по-траен – вероятността летният сезон да е в пъти по-слаб от предишните е много голяма, а има общини, където секторът формира повече от половината заетост. Прогнозирането кога страховете от международно пътуване ще намалеят, всички ограничения ще паднат и чуждестранните туристи ще се върнат по Черноморието е още по-трудно, но изглежда вероятно туристическият бранш да не се възстанови години наред, което да принуди доскоро заетите в него да потърсят работа в други отрасли.

Откъм брой работници, вторият най-засегнат отрасъл е търговията с 16 200 нови безработни. Тъй като това е вторият най-голям бранш след индустрията обаче, ефектът е относително малък – 3% от всички заети. Имайки предвид, че дейността на супермаркетите не беше прекъсната, а онлайн търговията дори изпитваше недостиг на работници в хода на кризата, най-вероятно загубата на работни места идва от малките магазини и откритите пазари, които срещаха повече трудности, и заради ограниченията, и заради по-големите притеснения около възможностите им да поддържат стриктна хигиена.

Графика 2: Структура на новорегистрираните безработни по икономически дейности в периода 13 март-22 май 2020 г.

Данните на АЗ разделят леката и тежката промишленост на две части, но тук ги разглеждаме заедно. Също като при търговията, ударът по заетостта е приблизително 3%, но става дума за 18 700 души. Възстановяването в този отрасъл, особено за предприятията, които работят предимно за износ, обаче до голяма степен зависи от съживяването на икономическата активност на западноевропейските пазари, които на този етап изглеждат по-сериозно засегнати.

Въпреки че строителството до голяма степен продължи да работи в хода на кризата по линия на довършване на вече започнатите обекти, там също са загубени над 3000 работни места. За разлика от повечето сектори обаче, тук вероятно свиването на заетостта ще продължи и през следващите месеци, заради очакваното намаляване на търсенето на нови жилища и офис площи. Новите безработни в транспорта пък са 4300, което отразява рязкото свиване най-вече на пътническия транспорт в хода на кризата. Тук възстановяването е свързано предимно с очакванията за състоянието на туризма, които на този етап не са особено оптимистични.

Струва си да маркираме и различния развой на събитията във високотехнологичния сектор. Докато при информационните и комуникационните технологии новите безработни са 750, то в административните и професионалните дейности (значителна част от тях са колцентрове и аутсорсинг на услуги като цяло) те са над 2000. Тези разлики до голяма степен отразяват гъвкавостта на самите работни места и способността им бързо да се реорганизират към модел на дистанционна работа – докато за ИКТ фирмите това се оказа относително лесна задача, в аутсорсинг сектора преходът е по-труден.

Голям е и ударът върху развлекателния сектор – въпреки че в "култура, развлечение и спорт" работата си са загубили 2900 души, те представляват над 5% от заетите в сектора. Вероятно този отрасъл е понесъл дори повече щети, заради големия брой самонаети в него, които нямат право на обезщетение за безработица, и съответно дори и да са загубили работата си, няма как да фигурират в статистиката на АЗ. Доколкото на този етап не се знае кога ще се възстановят големите спортни събития и фестивалите и дали концертите и кината ще заработят постарому, заетостта в отрасъла също изглежда в по-дългосрочен риск.

Ако трябва да обобщим, засега пазарът на труда, особено извън туризма и развлеченията, издържа на кризата по-добре от очакванията. Прекалено рано е обаче да обявяваме край на спада и завръщане към нормалния стопански живот, а работата по възстановяването едва сега започва.