Политиката за повишаване на лихвените проценти в Европа навярно достига своя пик, но за компаниите, потребителите и правителствата, поели дълг за трилиони евро в епохата на отрицателни лихви, тепърва предстоят тежки времена.
До края на това десетилетие, кредитополучателите в Европа са изправени пред погасяването на планина от дълг, продаден когато цената за финансиране бе многократно по-ниска. При все че този процес ще бъде болезнен на много места, включително САЩ, конкретно за Европа това представлява сериозен шок, тъй като лихвите седяха под нулата в продължение на осем години, пише Bloomberg.
Много кредитополучатели отложиха рефинансирането с надеждата, че лихвите могат отново да поемат в посока надолу. Но при положение, че икономиките се представят по-добре от очакваното, понижаване на лихвите изглежда малко вероятно.
Инвеститори предвиждат, че идните години ще бъдат белязани от дефолти и съкращаване на разходите, тъй като голяма част приходите на корпорациите, домакинствата и държавите ще отидат за финансирането на дълг.
Индикатор за промените в средата е разликата между това, което правителствата и компаниите по света плащат под формата на лихви и това, което биха плащали, ако решат да рефинансират задълженията си при настоящите условия.
С изключение на няколко месеца около светоната финансова криза, разликата бе винаги под нулата. Сега се движи около рекордните 1.5 процентни пункта.
„Ако вашият залог е бил, че 2010 г. е новото нормално, където лихвите продължават да падат и винаги можете да рефинансирате, това е наистина трудна среда“, казва Марк Батгейт, бивш инвеститор в Goldman Sachs Inc. и BlueBay Asset Management, който сега ръководи собствена консултантска фирма.
„Проблемите с европейските кредити може да са много по-лоши, отколкото в САЩ. Имаше много повече възможности за натрупване на прекомерен ливъридж.”
Милтън Фридман за първи път въвежда идеята за дълги и променливи забавяния в паричната политика през 60-те години на миналия век. Казано просто, това е несигурният период от време, преди промените в паричната политика да започнат да оказват влияние върху икономиката. Въпреки че цената на активи като държавни облигации често се движи в очакване или веднага след решение на централната банка, отнема време, за да се включат промените в лихвените проценти в по-дългосрочни договори, а оттам и в ценообразуването, пазарите на труда и в крайна сметка, инфлация.
По отношение на компаниите, много от които взеха големи заеми по време на пандемията, голямата стена за рефинансиране започва през 2025 г. и достига своя връх през 2026 г. Фирмите с висока доходност в Европа имат над 430 милиарда долара дългове, дължими през втората половина на десетилетието, според данни, събрани от Bloomberg.
„По времето на отминалите години на лесни пари не се обръщаше толкова внимание на това как може да изглежда среда с високи лихвени проценти“, казва Даниел Поли, портфолио мениджър в Oaktree Capital Management. „Все още виждаме, че предстои стрес за някои кредитополучатели, особено тези, които имат по-агресивни капиталови структури.“
Със сигурност не се очаква неизпълнение на задълженията сред най-рисковите компании да се доближи до нивото от 13.4%, наблюдавано по време на световната финансова криза. Moody’s Investors Service прогнозира, че глобалният процент на неизпълнение за компании с рейтинг „боклук” ще надмине историческата средна стойност до края на тази година, преди да достигне връх от 4.7% през март 2024 година.
За Европа се предвижда да достигне връх от около 3.8% в средата на следващата година. За повечето фирми, по-високите проценти е по-вероятно да доведат до спад в капиталовите разходи, което от своя страна ще натежи върху икономическия растеж.
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
Повишаването на лихвените проценти от Европейската централна банка ще причини сериозни проблеми за компании, правителства и потребители, поели дълг по време на епохата на отрицателни лихви;
Снимка: iStock
Компаниите в Европа, Близкия изток и Африка изкупиха обратно облигации с най-бързите темпове от 2009 г. през първите пет месеца на годината, за да намалят ливъриджа и лихвените плащания. Други се стремят да удължат падежа по съществуващия си дълг. Въпреки че това често върви ръка за ръка с повишаването на лихвения купон, този подход излиза по-евтин, отколкото да отидете на пазара и да привлечете нови инвеститори с нов дълг.
Изследователите на Bank of England изчисляват, че компаниите с висок ливъридж представляват около 60% от корпоративния дълг на Обединеното кралство, но само 5% от наличните парични средства. Това означава, че е по-вероятно тези фирми да намалят инвестициите или работните места, за да останат на повърхността.
Може да се наложи компаниите да започнат да набират средства за рефинансиране до една година преди изискуемостта на дълга, в случай че трябва да намерят нови кредитори, според Йохен Шьонфелдер, старши партньор в Boston Consulting Group в Кьолн. Той вече е видял фирми в Германия да намаляват разходите и казва, че някои се обръщат към частни дългови фондове, ако се нуждаят бързо от пари.
„Мнозина очакват някои от най-важните сектори в Германия, като строителството и доставчиците на автомобили, да се влошат“, казва Шьонфелдер. „Големият въпрос е дали това ще се разпростре и върху оборудването на заводите, машините, доставчиците на оборудване, а също и как ще се отрази частното потребление.“
Проблемите за потребителите ще се усетят най-вече чрез нарастващите разходи по ипотечни кредити, а в много страни повишаването на лихвените проценти все още не се е пренесло в месечните вноски. Ефективният лихвен процент по непогасените жилищни кредити в Обединеното кралство е бил под 3% към края на юни, според Bank of England, в сравнение с около 6.7% за средния нов кредитен продукт с двугодишен фиксиран период, според данни от Moneyfacts. Швеция може да служи като барометър за други страни по отношение на очакваните проблеми.
Новите притежатели на ипотечни кредити в Швеция видяха, че техните разходи по заеми като дял от дохода се удвоиха до 10% през 2022 г., което е най-високото ниво от поне десетилетие, според финансовия регулатор на страната Finansinspektionen.
Това доведе до рязък спад на цените на имотите, предизвиквайки множество несъстоятелности и искания за опрощаване на дългове сред строителите. Друга потенциална точка на натиск за Европа е фактът, че периферни икономики като Италия и Португалия имат по-висок дял неизплатени ипотеки с плаваща лихва. Това „остава един от основните рискове за твърдо приземяване на паричната политика, където най-слабите икономики страдат най-много“, пишат анализатори от Bank of America, включително Клаудио Иригойен, в скорошна бележка до клиентите.
Болката от по-високите лихви вече започва да тежи върху държавните финанси. В световен мащаб суверенните облигации, оценени от Fitch Ratings, са изправени пред около 2.3 трилиона долара лихви през 2023 г., което представлява увеличение от близо 50% за развитите пазари от 2020 г. насам. За страни като Обединеното кралство, където една четвърт от държавния дълг е свързан с инфлацията, тежестта е по-голяма. Миналият месец беше най-скъпият за лихвени разходи спрямо всеки регистриран предходен месец юли, според последните данни за публичните финанси.
Тежестта върху правителствата вече се спуска към съветите и поднационалните публични органи. Много съвети в Обединеното кралство отлагат дългосрочни програми за заеми с надеждата, че лихвите ще намалеят.
„Нашият съвет е основно да не правите нищо и да не вземате дългосрочни заеми през тази година, докато инфлацията, банковият лихвен процент и доходността на златото не започнат да намаляват“, казва Дейвид Уелън, управляващ директор на Link Group, който съветва местните власти в Обединеното кралство.
Цената на златото може да счупи всички рекорди, достигайки до 2 500 долара, смятат анализатори
Проблемът е, че може да се наложи да се чака дълго време. По-рано през тази година поредица от банкови фалити накара мнозина да прогнозират, че по-дълбоката кредитна криза и рецесията ще доведат до дълбоки намаления на лихвите до края на 2023 година. Но икономиките се оказаха по-устойчиви от очакваното, което прави вероятно лихвените проценти да достигнат плато.
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард избегна да даде ясен сигнал за намерение за парична политика в интервю за Bloomberg в петък. Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл сигнализира, че разходите по заемите на САЩ ще останат високи и дори може да нараснат още повече.
„Продължителността на времето, през което оставаме в тази среда с по-висока цена на капитала и рестриктивна парична политика, е много по-важна за кредитополучателите“, отколкото къде в крайна сметка се озовават лихвените проценти, казва Аманда Линам, ръководител на макрокредитните изследвания в BlackRock Inc.
Източник: Bloomberg.com
Кристин Лагард: ЕЦБ е силно мотивирана да намали инфлацията. Ще спрат ли увеличенията?
ЕЦБ повиши основните лихви за девети пореден път, с нови 0,25%
Задълженията по кредитни карти на американците вече са по-големи от икономиката на Нидерландия
Брутният външен дълг нараства до близо 44.9 млрд. евро към края на май
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
Коментари