Правителствата трябва да отворят нов фронт в международното ограничаване на укриването на данъци с глобален минимален данък върху милиардерите, който може да събере 250 млрд. долара годишно, предаде Reuters, като цитира Данъчната обсерватория на ЕС.
„Ако бъде наложена, сумата ще бъде еквивалентна само на 2% от близо 13 трлн. долара богатство, притежавано от 2700 милиардери в световен мащаб“, заяви изследователската група, домакин на Парижкото училище по икономика.
Към момента ефективният личен данък на милиардерите често е доста по-малък от този, който плащат други данъкоплатци с по-скромни средства, тъй като могат да вкарат богатство във фиктивни компании, които ги предпазват от данък върху дохода, твърди групата в своя доклад за глобалните данъчни укривания за 2024 г.
„Според нас това е трудно да се оправдае, защото рискува да подкопае устойчивостта на данъчните системи и социалната приемливост на данъчното облагане“, заяви директорът на обсерваторията Габриел Зукман пред медии.
Личните данъци на милиардерите в САЩ се оценяват на близо 0,5% и равни на нула във Франция с иначе високи данъци, изчислява Обсерваторията.
Снимка: iStock
Нарастващото неравенство в богатството в някои страни подхранва призивите най-богатите граждани да поемат по-голяма част от данъчната тежест, тъй като публичните финанси се борят да се справят със застаряващото население, огромните нужди от финансиране за климатичния преход и наследения дълг от COVID.
Бюджетът на президента на САЩ Джо Байдън за 2024 г. включваше планове за 25% минимален данък върху най-богатите 0,01%, но оттогава предложението беше отхвърлено заради законодателите във Вашингтон, заети със заплахите за спиране на правителството и задаващите се срокове за финансиране.
Въпреки че координираният международен натиск за данъчно облагане на милиардерите може да отнеме години, Обсерваторията посочи примера за успеха на правителствата във всичко, освен прекратяването на банковата тайна и намаляването на възможностите за мултинационални компании да прехвърлят печалби към страни с ниски данъци.
Пускането през 2018 г. на автоматично споделяне на информация за сметки е намалило сумата на богатството, държано в офшорни данъчни убежища, с коефициент три, изчисли обсерваторията.
Споразумение от 2021 г. между 140 държави ще ограничи обхвата на мултинационалните компании за намаляване на данъците чрез записване на печалби в страни с ниски данъци чрез определяне на глобален праг от 15% върху корпоративното данъчно облагане от следващата година.
Снимка: iStock
„Нещо, което много хора смятаха за невъзможно, сега знаем, че всъщност може да бъде направено. Логичната следваща стъпка е да приложим тази логика към милиардерите, а не само към мултинационалните компании“, заяви Зукман.
По думите на Зукман при липсата на широк международен натиск за минимален данък върху милиардерите „коалиция от желаещи страни“ може едностранно да поведе пътя.
Въпреки че краят на банковата тайна и корпоративният минимален данък прекратиха продължилата десетилетия конкуренция между държавите по отношение на данъчните ставки, остават много възможности за намаляване на данъчните сметки, се казва в доклада.
Например богатите все повече инвестират богатството си в недвижими имоти вместо в офшорни сметки, докато компаниите могат да използват вратичките в минималния корпоративен данък от 15%.
Междувременно правителствата все повече се конкурират за инвестиции чрез субсидии, въпреки че това е по-малко вредно за техните данъчни основи, отколкото да се конкурират само с ниски данъчни ставки, каза Обсерваторията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Норвежки богаташи се стичат към Швейцария, за да избягат от високите данъци
ЕС добави нови страни към списъка на данъчните убежища
Унгария попречи на Европа да приеме глобален минимален данък
Коментари