Турция вдига заплати и сваля данъци, за да спаси най-бедните

Турското правителство се готви да увеличи заплатите и да намали някои данъци, за да подкрепи домакинствата с по-ниски доходи, които са особено засегнати от високата инфлация, казаха пред Reuters двама висши служители, запознати с плана за използване на относително силния бюджет на страната.

Публичните финанси на Турция са силни в сравнение с други развиващи се държави, което ѝ дава възможност за потенциални фискални стимули. Бюджетният дефицит е спаднал до 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) досега тази година и се очаква да бъде около 3,5% за тази и следващата година.

Фискалната подкрепа ще има за цел да компенсира натиска върху по-уязвимите домакинства от инфлацията, достигаща близо 20%. Турското министерство на финансите засега се въздържа от коментар.

Министърът на семейството и социалните услуги Деря Яник обеща, че ще бъдат предоставени 2,5 милиарда лири (262,2 млн. долара), за да се облекчат разходите за гориво и електричество на нуждаещите се граждани през зимата. Крахът на лирата вкара в бедност 18 млн. души в Турция

Сред опциите, които се разглеждат, е вдигане на минималната работна заплата с повече от инфлацията, както и облекчаване на нарастващите разходи за енергия и повишаване на заплатите на някои държавни служители.

Държавният бюджет има възможност да поеме допълнителните финансови разходи, които вероятно ще се реализират в началото на 2022 г. "Работи се така, че тези с ниски доходи да бъдат засегнати по-малко от инфлацията", казва висш държавен служител, цитиран от Reuters.

Проклятието на инфлацията

Президентът Реджеп Тайип Ердоган е изправен пред трудни избори през 2023 г., а рейтингът му намалява заради инфлацията и ръста в цените на основни продукти и услуги. Под натиска от Ердоган за парични стимули, Централната банка на Турция изненада пазарите, като се насочи към облекчаване на политиката през септември и рязко намали основната си лихва до 16% през последните два месеца. В резултат на това турската лира се срина до най-ниските нива за всички времена, което допълнително засили ценовия натиск чрез вноса.

Постоянно високата инфлация отдавна е проблем за турската икономика. Овладяването на цените беше едно от първите най-важни постижения в почти 20-годишното управление на Ердоган. Но цените отново се покачват и то с двуцифрено темпо през по-голямата част от последните 5 години. Инфлацията в Турция продължава да расте

Данните от сряда вероятно ще покажат, че годишната инфлация се е ускорила до над 20% през октомври, според проучвания, надхвърляйки този психологически праг за първи път от началото на 2019 г. Общата инфлация се повдига от покачването на цените на храните, горивата и тютюна, както и обезценяването на турската лира. Цените в Турция вече стават жестоки

Цените на дребно в най-големия град в страната Истанбул се повишиха с 3,29% на месечна база през октомври с годишен ръст от 20,76%, съобщи Търговската камара на Истанбул в понеделник. В същото време турските власти водят яростна битка за ограничаване на цените и хвърлят цялата вина върху търговците. Турция глоби зверски големи супермаркети заради високите цени 

През септември годишната инфлация скочи до 19.58% на годишна база и с 1.25% на месечна база. За последно стойността ѝ беше над 20% през януари 2019 г.

Миналата седмица Централната банка на Турция повиши прогнозата си за инфлация в края на годината до 18,4% от 14,1%. Преразглеждането се дължи главно на по-високите разходи за внос и цените на храните.Цените летят в космоса: Какво става в Турция?

Проучване на Bloomberg също предвижда инфлацията на потребителските цени да достигне 20% на фона на покачващите се разходи за енергия в следващите месеци. Прогнозите за инфлация в края на годината варират от 20,5% до 17,4% въз основа на проучване на Reuters сред 14 икономисти.

Бюджетът остава стабилен

Бюджетът обаче остава много стабилен. През август кредитната агенция Fitch Ratings заяви, че публичните финанси на Турция "продължават да бъдат ключова сила за рейтинга", отбелязвайки, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет ще намалее до 3,9% от БВП тази година, доста под прогнозата от 5,8% за другите развиващи се държави.

Бюджетният дефицит на страната се движеше около 1% до 2016 г., когато започна да нараства до прогнозираните от правителството 3,5% за 2021 и 2022 г.

Бюджетният дефицит за последните 12 месеца е 95,8 млрд. лири (10 млрд. долара) към септември благодарение отчасти на нарастващите приходи от данък върху доходите и потреблението, според Oyak Securities.