България може да изпълни критерия за ценова стабилност, необходим за членство в еврозоната, още през януари 2025 година и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината. Това прогнозира Българската народна банка (БНБ) в своята макроикономическа прогноза. За периода декември 2023 г. - декември 2024 г. се наблюдава устойчиво понижение на нивото на средногодишната инфлация в България, което се осъществява с по-бързи темпове от понижението при ценовия критерий, се посочва в прогнозата.
Ценовият критерий
На базата на отчетните данни към декември 2024 г. за всички страни от Европейския съюз, включително България, ценовият критерий възлиза на 2,4 процента (без определянето на държави "изключения"), с което средногодишната инфлация в България (2,60 процента) надвишава критерия с 0,13 процентни пункта, посочват от БНБ.
Още: Колко губим от забавянето ни за еврозоната?
Институцията очаква средногодишната инфлация у нас да възлезе на 3,3 на сто през 2025 г., което представлява ревизия в посока по-висока инфлация спрямо макроикономическата прогноза от ноември 2024 година.
Въпреки тези очаквания оценките показват, че България може да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари тази година и да продължи да го изпълнява през остатъка от 2025 година, посочват от БНБ.
Следва да се отбележи, че съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него, подчертават от централната банка.
Още: Законът за въвеждане на еврото е окончателно приет
Освен от несигурността по отношение на прогнозата за инфлацията в България и в останалите държави от ЕС, представените оценки зависят в значителна степен и от окончателните параметри на мерките на държавните институции в България, които оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на хармонизирания индекс на потребителските цени.
Ръст на БВП
През 2024 г. БНБ очаква растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България да възлезе на 2,3 процента (възходяща ревизия от 0,1 процентен пункт спрямо предходната прогноза на БНБ от ноември), което ще се определя най-вече от нарастването на разходите за крайно потребление и положителния принос на запасите, докато инвестициите в основен капитал и нетният износ ще допринасят отрицателно за изменението на икономическата активност.
Растежът на реалния БВП се очаква да се ускори до 2,5 процента през 2025 г. (низходяща ревизия от 0,2 пр. пункта) и до 3 процента (низходяща ревизия от 0,4 пр. пункта) през 2026 г., като тази динамика ще се определя главно от прогнозираното преминаване на инвестициите и на износа на стоки и услуги от спад през 2024 г. към растеж през останалата част от прогнозния хоризонт, посочват от БНБ.
Коментари